За майстора поет прозата е спускане по хълм

Пушкин е едва на 31 години, когато, затворен една есен в имението в Болдино по време на епидемия от холера, решава, че Русия има нужда от обновяване на белетристичния жанр и литературен език. Така се раждат „Повести на покойния Иван Петрович Белкин”. Седем години преди да умре поетът се обръща към прозата, за да разкаже тези пет кратки истории, изпълнени с абсурд, ирония и готическа зимна атмосфера и облечени като литературна мистификация.

Редом с предстоящия фестивал „Синелибри“ и прожекцията на филма „Дама Пика” на Павел Лунгин на 13 октомври в зала „България” (заедно с музиката на Чайковски), на книжния пазар у нас се появява ново издание, събрало три произведения на руския класик А.С.Пушкин. Книгата е с твърди корици и включва кратките прозаични текстове „Повести на Белкин”, „Дама пика” и историческия роман/повест „Капитанската дъщеря”.

В „Изстрел“, първата от повестите, Пушкин се обръща към любимата си тема – дуелите с пистолети. Завист и честолюбие се редуват, докато един мъж преследва друг с обещания последен изстрел.  Готическият разказ „Майсторът на ковчези“ сякаш е писан от Едгар Алън По, особено в последната си част, когато мъртвите устройват пир за човека, сковал последните им домове. Близък по дух е и „Станционният надзирател“, който хвърля светлина към една изчезваща още по онова време професия.

Изненадващо е да се отбележи, че в тези ранни истории за руската прозаична традиция могат да се открият похвати, които обикновено се приписват на XX век – именно мистификация и ирония. Пушкин не се притеснява да измисля стихове, които приписва на други поети, използва разказ в разказа и се възползва от възможността за няколко нива на историята. При това далеч по-непретенциозно и умело от някои наши съвременници. Забавлява се с текста. За майстора поет прозата е като спускане по хълм.

Съвсем удачно настоящите повести излизат в есенния сезон – ветровете напомнят за студа, който се прокрадва във всички истории, поместени в книгата. Героите често се изгубват във виелица, нощуват в ханове или мръзнат по крепостните стени. Войници, пленници, романтици, картоиграчи, млади благородници, дуелиращи се с пистолети – това са клетниците на Пушкин, запратени в заснежената руска пустош, където всеки се бори сам с вътрешните си мъчители.

Повестите на места граничат с готическата литература, особено „Дама Пика” (със запазения класически превод на Атанас Далчев), която поради своите множество адаптации е широко известна. В нея младият немец Херман се увлича по история за благородничка, която отгатнала със свръхестествена помощ (подсказана от самия граф Сен Жермен) три карти, за да изплати дълг. Херман стига до страховити крайности в търсенето на изход от затрудненото си финансово състояние. Трагизмът в „Дама Пика” е близък до този в „Престъпление и наказание” на Ф.М.Достоевски, а през 1890 г. вдъхновява и едноименната опера на Чайковски.

Херман е обсебен от идеята, че може да уреди живота си с три карти. Мистерията до такава степен се напоява в младото му съзнание, че самият той решава да изплете собствен сюжет. Много анализатори откриват тук препратка към изкуството на писането. Авторът като един луд често изравя красиви в необяснимостта си разкази от миналото, които вдъхновяват въображението му. Погрешното им разбиране, както пише Харолд Блум в The Anxiety of Influence е в основата на всеки литературен шедьовър. В този разказ погрешното разбиране е фатално за героя. В „Дама Пика” се разглежда и тънката граница между реалност и фикция, като Пушкин не дава дефинитивен отговор на читателя. Онтологичните му разбирания определят и края на трагедията.

Последното в сборника, „Капитанската дъщеря“, често е считано за исторически роман, но поради своята краткост (едва 130 стр.) се определя като повест. В подготовката за написването на историята Пушкин отделя сериозно време за изследване на периода 1773–1774 г. и бунта на Емелян Пугачов. Героят отново е влюбен в бедно момиче неопитен романтик, който се дуелира с негодник и мечтае за смели приключения. Захвърлен в мизерна крепост (тук се усещат може би корените на „Татарската пустиня”) той е принуден да чака настъпването на казаците и страшния Пугачов, който в крайна сметка не се оказва толкова страшен.

Настоящият сборник е смиряващо припомняне за мощта на един велик поет в прозата. Семпли, кратки и точни, разказите впечатляват със стила и въздействието си. Чудесно начало за всички, които искат да пишат, и абсолютна необходимост за любителите на руска литература. Толстой, Чехов и Достоевски дължат успеха си именно на иновациите, които руският Шекспир прилага в прозата, както и на изобретяването на човешкия дух, както Блум би се изразил. В допълнение историите са чист поглед към живота на благородниците и простолюдието от онази епоха и предоставят достатъчно приключенски сюжет и романтично вълнение, за да задоволят вкуса на по-непретенциозните читатели.

 „Когато си помисля, че това се случи през моя живот и че доживях кроткото царуване на император Александър, не мога да не се чудя на бързите успехи на просветата и на разпространението на началата на човеколюбието. Млади човече! Ако моите записки попаднат в ръцете ти, спомни си, че най-добрите и най-трайните промени са ония, които стават чрез подобрението на нравите, без всякакви насилствени сътресения.”