Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

За малко бях Левски

Есето на седмокласника Симеон Партаджиев, един от победителите в националния ученически конкурс на тема „Аз съм Левски“

Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков - За малко бях Левски

Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков

Деца писаха есета на тема „Аз съм Левски“ в рамките на Национален ученически конкурс, организиран от Министерството на културата и Общобългарския комитет „Васил Левски“. Жури в състав акад. Владимир Зарев и проф. Иво Христов отличиха някои от тях в различни категории.

В групата на гимназиалните класове наградата спечели единадесетокласничката Соня Щерева от ПЕГ във Варна, чийто текст започва емоционално:

„Аз съм Левски. Аз съм вулкан от човечност. Аз съм огън, аз запалвам искрата в душите на хората. Аз съм българин, разпространявам висшето дело. Аз съм хуманност. Аз съм любов към родината. Аз съм сила и стихия. Аз съм вяра, когато всичко е загубено. Аз съм молитва, изпратена към Бога. Аз съм действие в равнодушието. Аз съм прогрес в безучастието. Аз ще освободя народа от собствените му задушаващи окови“.

Публикуваме изцяло есето на седмокласника Симеон Партаджиев, от ОУ „Васил Левски“ в Златоград, победител в категорията от пети до седми клас.

Времето е миг от Вселената – минало, настояще, бъдеще. То е винаги с нас. Времето – то е съдник на нашите дела и дава своя оценка за забрава и безсмъртие.

Времето… то е една безкрайна нишка невидима за очите, но вечно следваща небесния хоризонт , „…времето е в нас, а ние сме във времето“.

Аз, човекът от 21 век, искам да хвана тази тънка нишка и по нея да се върна назад – в далечното минало на нашите деди. Време на сълзи, безправие, безчинства и робски хомот… Години на турска власт и достойнство.
Защо искам да се върна там? За да усетя по-силно тази мрачна епоха и това време, родило теб. Ние живеем в твоята земя – земята на Левски. Днес сме свободни. Днес аз уча, живея, мечтая. Живея с миналото, живея в настоящето и мечтая за бъдещето. Седя умислен, затварям очи и искам за малко да бъда Апостол, Дякон или просто да бъда Левски… Възможно ли е? А защо да не е? Откъде да тръгна?

Да бягам ли от болката, която виждам в очите на стара жена, да бягам ли от плача на изоставено дете, да бягам ли от самия себе се? Глупости – та нали съм Левски. Аз трябва да намеря спасението, да върна надеждата и вярата на народа, да сплотявам, да обединявам. Трябва да намеря светлината, за да я дам на хората.

Искам да видя България наистина свободна и правова държава. Сигурно някой ще каже, че тя е „свободна“. Да, но само на думи. Народът ни пак е потиснат, старците ровят край кофите за смет, майките днес не раждат, бащите са с празни джобове, децата бягат немили-недраги, селата мъртви, пусти градовете. Шири се мизерия и беззаконие. Как едни имат толкова много яхти, коли и къщи за милиони, как върхушката живее толкова добре, а по-голямата част от хората мизеруват?

Ще записвам в тефтерчето мое – отляво дадена дума вчера, отдясно – неизпълнена още, кой какъв пост по-висок заема, на кой джобът по-дълбок е, отколкото душата му човешка, на кого словата са само думи – а делата къде са?

Аз съм Апостола, аз съм Левски и се боря. Боря се, за да не съм като другите, да живея в „чиста и свята република“, защото ако не се боря, ще бъда повален, а не искам. Вярвам в доброто, вярвам, че новата революция е възможна – но трябва да започне първо в умовете и сърцата на хората.

Да бъдеш човек, да даряваш любов и доброта, да създаваш нещо ново, да накараш дори и един като теб да направи крачка напред, после още една, това вече е нещо. Сега е моментът да действаме. Никога не е късно за това. Ти си това, което показваш чрез действията си, да бъдеш себе си, да участваш, да бъдеш отговорен – с една дума да бъдеш човек. Всяка измама води до предателство, не търси лесни решения и удобни оправдания. Зачитай паметта на своя род и честност свята. Да бъдем истински, защото няма свобода без истина. Защото няма начин да открием жадувания път към светлината, ако забравим кои сме.

…Мечта, но всеки има мечта. Най-важното не е дали си постигнал мечтата си. Най-важното е дали си се осмелил да се бориш за нея. Ето защо в момента, в който повярваш в нея, в момента, в който тръгнеш към нея, ти вече си намерил смисъл. Вече не просто съществуваш, вече живееш.

За малко аз бях Левски. И искам вярата в доброто и смелостта, които той ни завещава, да не останат потънали в праха на забравата. Миналото се е случило, за да формира настоящето, а настоящето ще формира бъдещето.

Опера в Летния Театър

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС