Зала България / 17 септември – 6 октомври 2

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

За мисирките и пуяците

„Лебеди мои!“ - възкликва циганинът на Радичков. „Мисирки мои!“ - е версията на Борисов

„Като някакви мисирки тичате, къл, къл, къл...“, обърна се към наобиколилите го журналисти днес премиерът Бойко Борисов. Снимка: Стопкадър  - За мисирките и пуяците

„Като някакви мисирки тичате, къл, къл, къл...“, обърна се към наобиколилите го журналисти днес премиерът Бойко Борисов. Снимка: Стопкадър

Пуйка, мисирка, фитка – това е една и съща птица, „долетяла“ късно в Европа, чак след откриването на Америка. Но е някак много нашенска. Мисирката е бъбрива птица – повтаря интонацията на този, който стои пред нея, имитира го, опитва се да повтори звука на гласа му. Разбирам защо премиерът Борисов вече на няколко пъти оприличава на пуйки наобиколилите го журналисти – през 2015 г. и днес.

Отношенията между властта и медиите у нас отдавна не приличат на танц със саби, както би трябвало да бъде. Дори на танго не го докарват с онова объркващо „две напред, едно назад“. В България се придържаме към формата на гюбека – журналистите въртят ханш пред властта, а властта щрака с пръсти. Чалга език, безцеремонност и липса на възпитание във формалните и неформалните отношения. И от двете страни.

Практически Борисов е прав. Сценката е една и съща – той застава пред група журналисти и групата нечленоразделно повтаря думите му.

И това не се случва само с него. Просто той е най-откровен. От времето, когато Надежда Михайлова, „Хубавото Наде“, каза „Нахранете журналистите“, до днешната невъздържана реплика на Борисов за мисирките, е все едно и също – медиите нямат нищо против ролята на домашните животни на властта. Нахранени, ако носят полза. Заклани, ако се отделят от стадото. При всички случаи – не равни, не достойни партньори или противници.

Опитомяването на дивите птици в българската журналистика отдавна приключи. Затова крякат, а не пеят, и крилете им отдавна са закърнели. Държат се близо до стопанина, блъскат се за зърно от ръката му. Колкото си по-близо до него, толкова си по-сит. Мисирки са, кокошки са, но лебеди не са със сигурност. Надвикват се да зададат сгоден въпрос, да подадат рентабилната тема, да омесят баница набързо. Току-виж ги изнесли на теферич в чужбина, на поляната пред Белия дом.

А и защо да не е прав Борисов? Ако не бяха мисирките, сега щяхме да видим някои проблеми и политици в друга светлина. Но вместо тях, в новините довечера ще прозвучи отново онова „къл-къл-къл“, което чува и Борисов, когато го наобиколят с микрофоните.

Документи Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век 2 март – 4 юни 2023

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg