Този текст е публикуван преди повече от 3 години

За него няма място на върха

Фетхуллах Гюлен, поредният пример, че революцията изяжда първо собствените си деца

Съдбата на Фетхуллах Гюлен не е съдбата на Ернст Рьом, убит от Хитлер по време на Нощта на дългите ножове. Не е и съдбата на Трайчо Костов,  убит от собствената си партия, за да не оспорва властта на Вожда. Но това не бива да го успокоява. Снимка: ЕПА/БГНЕС - За него няма място на върха

Съдбата на Фетхуллах Гюлен не е съдбата на Ернст Рьом, убит от Хитлер по време на Нощта на дългите ножове. Не е и съдбата на Трайчо Костов, убит от собствената си партия, за да не оспорва властта на Вожда. Но това не бива да го успокоява. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Прасето Объл и прасето Наполеон са лидерите на животинския бунт във „Фермата на животните” на Оруел. Животинската революция побеждава, а прасето Объл, освен лидер, е и героят от Битката при обора, за което получава орден. Объл обаче губи прасешката борба за власт и бива изгонен от фермата. След това го обвиняват за всички несгоди, които сполетяват животните. Накрая прасетата на власт във фермата изкривяват така историята с битката, че се оказва, че Объл е участвал в битката на страната на омразните хора.

Казват, че революцията изяжда първо собствените си деца и в това отношение Фетхуллах Гюлен е поредния пример. Всяка една тирания обикновено бива избутана догоре от хора като Гюлен, които впоследствие се оказват необходимите жертви, защото на върха няма място за всички. „Книга за смеха и забравата” на Милан Кундера започва с подобна история. През 1948 година външния министър Владимир Клементис бил на митинг с комунистическия лидер Готвалд. Готвалд бил гологлав и Клементис му отстъпил шапката си. Фотографът снимал двамата, като лидерът бил чуждата шапка на глава. Няколко години по-късно екзекутирали Клементис, след което го премахнали и от снимката. Така Готвалд останал сам, с чуждата шапка.

Разбира се, съдбата на Гюлен не е съдбата на Ернст Рьом, убит от Хитлер по време на Нощта на дългите ножове. Не е и съдбата на Трайчо Костов,  убит от собствената си партия, за да не оспорва властта на Вожда. Това не бива да го успокоява, защото засега съдбата му е близка до тази на Троцки – който преживява 11 години в изгнание, преди Рамон Меркадер да му разбие главата с чук за лед.

В крайна сметка тези черноработници на революцията са получили точно това възмездие, което са заслужавали. Понесли са напълно справедливо последиците от собствените си действия. След като си подкрепил един тираничен режим, е повече от правилно пръв да разбереш какво си причинил на човечеството.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Но някои от тях, като например Троцки, имат и друга, сакрална роля – след провала на тиранията, смъртта им концентрира заблудите на нейните поддръжници, че нещата биха се случили по друг начин, ако революцията не бе избрала да изяде точно тези свои деца.


Всичко от Васил Георгиев в „Площад Славейков“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах