За него свободата на словото е на цена 1 копейка

Преди почти три години във видео, посветено на статия в „Площад Славейков“ с автор Силвия Недкова, Костадин Костадинов – тогава още далеч от властта – заяви в прав текст:

„Медиите „Площад Славейков“, „Дневник“, „Капитал“, „Медиапул“, „Клуб Z“ са архиврагове, национални предатели и трябва да бъдат заклеймявани и наказани“.

Тогава това беше отвратително, но незначително – някакъв амбициозен уволнен директор на музей и уонаби политик след половинчасово разсъждение как гърците не ядат домати и крадат българската култура открива врагове сред тези, които не го харесват. Днес обаче този същият е начело на четвъртата политическа сила у нас.

На пресконференция след конституирането си в законодателната власт Костадинов си позволи директно и безцеремонно да изгони същите онези медии, които вече си беше заплюл като врагове. Днес той поиска журналистите от „Дневник“, „Капитал“, „Медиапул“ и „Клуб Z“ „да проявят възпитание“ и да напуснат залата, за която „си е платил“, като ги нарече „жълто-кафяви отходни тръби“. След като от БТА отказаха да му съдействат, той и неговите хора излязоха пред сградата на националната информационна агенция и дадоха брифинг пред сградата.

Не може да му се отрече, че е последователен. Е, това е характерно за хората без въображение. Само че вече не е безобиден. Това е първото официално посегателство на лидера на „Възраждане“ срещу свободата на словото. Предходните подобни прояви на Костадинов бяха много – не толкова официални, но също толкова груби.

Той прекрасно знае, че това ще отмине. Че няма да се сблъска, както е редно, с масов бойкот на останалите журналисти от гилдията – твърде скандален е, за да си позволят да не го отразят. Твърде интересен е от гледна точка на рейтинга. Затова пресконференцията на четвъртата политическа сила у нас все пак се случи – в друга форма, пред залата, сред ентусиазирания интерес на всички останали медии.

Костадинов всъщност е хитър, не принципен политик. Той е съвсем наясно, че няма какво толкова да каже на хората. Затова замени конструктивния разговор със скандал. Изгонването на медиите ще се запомни. Но човекът с монетен прякор няма да успее да извлече особено много дивиденти от този факт – той не е Христос, медиите не са търговци, БТА не е храм. Хората от народа, които се радикализираха покрай годините нестабилност и кризи, все пак не са толкова лесни за манипулиране. За тях изброените от Костадинов медии не са врагове, той доста се е объркал. И „Америка за България“ – сатанизираната от „Възраждане“, Явор Дачков и прочие русофили фондация – не пречи на обикновените хора, дори напротив. Стандартната грешка на самовлюбения политик е да си въобрази, че неговите собствени демони са страшилища за народа.

Всъщност, това посегателство срещу медийната среда у нас, макар и смехотворно, по-скоро ще отрезви читателите и зрителите, напълно съм убедена. Никой не печели в играта „избирай между мен и тях“. Омразата, излъчвана от „Възраждане“, е бумеранг. Като всяка омраза.

Сега е време колегите от гилдията да реагират. Постъпката на Костадинов трябва да доведе до изолацията му от медийното пространство. Ако бъде отразяван, трябва да бъде само в контекста на радикалното му поведение и като изобличаване на абсурдите, които „Възраждане“ вкарва в българската политика.

„Площад Славейков“ досега се е придържал и ще продължи да се придържа към тази тактика – за „Възраждане“ и неговия лидер се говори само в неизбежни ситуации с ясно посочване на нелепостите, които говорят и сътворяват.