За пиенето

Иван Ласкин (1970 - 2019) - За пиенето

Иван Ласкин (1970 - 2019)

От пиене се умира, това е ясно. Пиенето на алкохол обаче е едно от малкото достъпни за всички средства за премахване на ужаса от живота и постоянното чувство за безсмислие, които мнозинството понасят, просто защото нямат достатъчно голям размах на душите, за да ги осъзнаят. Да си позволят да осъзнаят.

Артистите умират от пиене. Често – най-добрите. А някои и остават живи, поне засега. Аз останах жив. Случайно. Благодаря, Господи! Иван Ласкин умря. Господ да го прости.

Мнозина страхливци цъкат с език и някак не смеят открито да изхрачат злобата си срещу него и неговото пиене. Защото освен всичко друго, тия, които не пият (благоприличните, нормални хора), са и суеверни страхливци. Те обаче не си дават сметка за ужаса, за борбата, за страданието, за смелостта. Които ги има в живота на тия, които не живеят нормалния, сух, трезв и фалшив живот.

Ще кажа като алкохолик – алкохолизмът не е бич за другите, за тия, около пиещия, или ако е и за тях, то за тях е несравнимо малък. Защото за пиещите тяхното пиене е повече от чудовищно наказание. Едва ли има нещо на света, толкова коварно, ужасно и мъчително като това – да пиеш и да не можеш да спреш. Защо? Защо не можеш да спреш? Защото си станал – по един болезнен и уж ненормален начин – именно нормален човек. Оголен, като нерв, гол и одран… и осъзнат – осъзнаващ колко всъщност ужасен, кошмарен и безсмислен е животът. И си отказал да го живееш без упойка.

Америка за България

Та за тия, които цъкат с езици и не си позволяват даже да плюят от суеверен страх по умрелия артист, ще кажа: майната ви! Живеете в заслепение, не смеете да видите света и живота. В истинския им вид. Такива, каквито са. Ако ги видите – не ще пиете, ами ще заревете и завиете от ужас и няма да има по страшен от вашия вой. Слепци.

Бог да прости всички живеещи оголени, одрани, открити и осъзнати, ужасени, пиещи, за да забравят, че са живи. Бродягите на Дхарма. Бог да прости Керуак, Фицджералд, Буковски, Хемингуей, Лотрек, Лермонтов, Висоцки, Ласкин и други.

***
Уточнение*

Аз, изказвайки крайни твърдения, просто насочвам към размисъл! С написаното преди часове се опитвах да насоча мислите ни към това становище: че именно алкохоликът е страдащ, ужасно страдащ човек и в това няма никакви съмнения, и че той не е някакъв зъл престъпник, виновен за страданието си! Ако това не се приеме, просто няма никакъв шанс да се помогне!

Colibri april 2017

Та нима има човек, който иска да страда? Да страда той и да страдат близките му? Нима има човек, който иска да е виновен за страданията си и за страданията на близките си? Тогава не е ли очевидно, че става въпрос не за вина и грях – към себе си, към обществото и към другите – а за ужасна болест?

Има ли вина при болестта? Не бихме ли определили като мръсник всеки, който иска да вмени вина на болен човек? Това не е ли именно жестокото и средновековно отношение, което казва: виновен си, че си болен?

Всички досегашни провали в опитите за лекуване на алкохолизма се дължат на това, че не се приема това, че именно алкохоликът страда най-много. Че той е този, който заслужава помощ и състрадание. И в крайна сметка, че той е болен, а не е престъпник, който вреди на другите и трябва да бъде осъден…

Докато има такива предубеждения по отношение на болестта – ще остане старото осъдително, грозно, безчовечно отношение към болните от алкохолизъм. А това, че и роднините и близките им страдат, това е ясно – роднините и близките на всеки тежко и смъртоносно болен страдат!


Текстът е от профила на автора във Фейсбук.

* Уточнението бе публикувано от автора няколко часа по-късно.

ДС