За пръв път жена директор на Лувъра

За пръв път от създаването си Лувърът ще бъде ръководен от жена. Лоранс де Кар, настоящ президент на „д’Орсе“ и „Оранжери“, бе назначена за директор от президента Еманюел Макрон на 26 май. Тя ще встъпи в длъжност на 1 септември, поемайки щафетата от Жан-Люк Мартинез, който бе начело на музея в продължение на 8 години. Де Кар се е преборила за поста при силна конкуренция – в конкурса са участвали още директорката на музея за азиатско изкуство Софи Макарю и директорът на музея „Пти Пале“ Кристоф Лерибо, съобщава „Арт Нюзпейпър“.

Мартинез също участва в конкурса и ако беше спечелил, това щеше да бъде третият му мандат на поста. Един от основните аргументи за кандидатурата му бе, че през 2018 г. под негово ръководство Лувърът достигна рекорд в посещенията – 10,2 млн. души за годината. Назначен през 2013 г., той наруши традицията директори на Лувъра да бъдат арт историци с впечатляващи фамилни истории. Мартинез, специалист по археология, със семейство от работническата класа, неведнъж бе обвиняван по време на двата си мандата, че приоритизира развитието на археологическия отдел на музея пред всички останали. Твърди се, че той е бил подкрепян от министърката на културата на Франция Розлин Башло. От 13 април до 26 май Мартинез бе изпълняващ длъжността директор на Лувъра и се очакваше и третият му мандат да стане факт.

Изборът на Де Кар е знак, че музеят се завръща към традицията от преди 2013 г. Наследница на френска аристократична фамилия, тя е специалист по картини от XIX  век. Кариерата ѝ започва като куратор в „д’Орсе“ през 1994 г. През 2007-а поема ръководството на Френската агенция на музеите, организацията, която работи по създаването на клона на Лувъра в Абу Даби. Проектът на стойност 1 млрд. евро бе възпрепятсван от редица закъснения в сроковете и нарастващо раздразнение от страна на ОАЕ. Когато Мартинез става директор на музея, той заменя Де Кар с куратора и археолог Жан-Франсоа Шарние.

През 2014 г. тя става директор на „Оранжери“, три години по-късно вече оглавява и „д’Орсе“. Политиката ѝ е, че музеите трябва да изпълняват своята социална роля – под нейно ръководство „д’Орсе“ организира изложба, акцентираща върху мястото на чернокожите художнички от XIX в. в западната художествена култура. По-рано през май музеят посрещна първите си посетители за 2021 г. след отхлабването на Ковид-ограниченията с експозиция за влиянието на дарвинизма в изкуството. През март „д’Орсе“ стана първият френски музей, доброволно съгласил се да реституира картина, заграбена от нацистите – едно от платната на Густав Климт.

Вижте още: ФРАНЦИЯ ВЪРНА ЕДИНСТВЕНАТА СИ КАРТИНА НА КЛИМТ, НЕЗАКОННО ПРИДОБИТА ОТ НАЦИСТИТЕ

Лоранс де Кар развежда принц Уилям и Кейт Мидълтън в „д’Орсе“ през 2017 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Де Кар представи и първите си цели – тя планира да разшири работното време на Лувъра, за да привлече по-младата публика, промяна, която и Мартинез обмисляше. В момента музеят затваря в 17,30 ч. След приоритетите на новия директор е и „създаването на диалог между древното изкуство и съвременния свят“ и разширяването на аудиторията на Лувъра с особен фокус върху младите поколения, става ясно от изявление, разпространено от френското културно министерство. Преди пандемията от Ковид-19 музеят разчиташе основно на международните туристи, които са около 70% от посетителите на институцията. Де Кар вече заяви, че няма да позволи „Мона Лиза“ да напуска музея, макар предишното ръководство да обмисляше промяна в правилата, които и досега забраняваха изнасяне на картината извън Лувъра.

„В това е смисълът на световните музеи – казва тя – да съхраняват шедьоврите, които винаги ви чакат на същото място.”

Мартинез управлява музея добре, но президентът е искал да има думата в най-важното назначение в културния сектор на страната, коментира пред „Арт Нюзпейпър“ един от съветниците на Макрон. При вземането на решението не е имало никакво колебание, че Де Кар е най-подходящият кандидат. Президентът е бил впечатлен от визията на Де Кар, че Лувърът трябва да дава повод „за национален диалог, свързан с темите на съвремието“.

В последните месеци Мартинез бе обект на очерняща медийна кампания, която вероятно също е повлияла на избора на Макрон. Макар и някои от обвиненията срещу него да са абсурдни, Мартинез имаше подкрепата на френския културен министър Розлин Башло, но не и на колегите си от Лувъра, нито на предшественика си на поста – някои от кураторите в музея също са подали кандидатурата си за директорския пост. В продължение на месеци в медиите се тиражираха критики срещу завършени през последните години реновации в Лувъра с обвинения, че използваните материали са некачествени, а естетическите качества – съмнителни. Отделно мнозина изразиха и недоволството си за няколко откупки на висока стойност, както и на комерсиализацията на музея – по времето на Мартинез в залите бе заснет музикален клип на Бионсе и Джей Зи, по-късно – сериалът на „Нетфликс“ „Люпен“.

От 26 май Мартинез ще бъде специален международен посланик на културното наследство на страната. През 2015 г., след като бойните действие в Мосул и Палмира унищожиха музеи и ценни забележителности, Мартинез написа доклад за борбата срещу тероризма, разграбването на археологическо наследство и търговията му на черния пазар, който бе представен на срещата на Г7.