За София и Париж през 90-те през писмата на една българка в Сорбоната

Бурните години на 90-те през очите на една обикновена българка в Сорбоната ще разкаже документалната инсталация „Намерих тези писма“. Експозицията на актрисата Ина Добрева представя поглед върху живота на една жена, избрала Франция за своя нова родина след демократичните промени у нас и ще бъде открита в столичната галерия „Depoo“ на 12 януари от 18 ч.

Заглавието на инсталацията обобщава какво може да очаква публиката– чрез видеоматериали и цитати от писма, написани на ръка по стените на галерията, е представен животът на жена на име Милена. Всичко започва, когато през 2009 г. Добрева, тогава студентка в НАТФИЗ, случайно попада на няколко изхвърлени писма в софийския квартал „Лозенец“. Датирани от 1995 г., писмата са изпратени от Париж от Милена, възпитаничка на Френската гимназия в София, която описва на близките и приятелите си в България преживяванията си, докато учи в Сорбоната. Тя заминава за Париж през 1991 г. с двама приятели, два сака и десет долара, а през 1993 г. се установява окончателно.

„Намерих тези писма“ показва близо три десетилетия история и детайли от живота на двете жени, събрани съдбоносно от момента на намирането на писмата. Тук историята на 90-те, преразказвана до втръсване от публични фигури, е пречупена през филтъра на един случайно открит живот.  Разгледани са различни теми – от това какво е да си младеж от средата на 90-те до дързостта да заминеш да учиш в чужбина в период, в който пред българските граждани съществуват всякакви пречки на административно ниво, а връщането е равнозначно на провал, обобщават от галерията.

В писмата Милена разказва за ежедневието в Париж, поддържането на старите приятелства през разстоянието между България и Франция, трудното планиране на бъдещето, когато си нов елемент в едно общество, и други детайли от живота си във френската столица.

„Но животът и всичко в него е една голяма несигурност и ние сме затънали в нея. Адски поетично съм настроена, нали?”, пише в едно от писмата Милена, а в друго заявява: „Дявол да го вземе, нямам късмет в този живот. Дано поне в следващия да се променят нещата.“

Проектът ни връща и към една различна ера в комуникацията – тази, в която животът, такъв какъвто се случва, е написан на ръка, на хартия, а емоцията не подлежи на вътрешна цензура.

През 2011-а Милена и Ина най-сетне установяват контакт онлайн. В онзи период Добрева учи в Консерваторията за драматично изкуство в Париж и подобно на изразените в писмата страхове и надежди, се чуди как да продължи напред в живота си.

„Писмата силно ме развълнуваха с младежкия си непокорен език и прямота; с хапливия и краен на моменти тон. Мислех си какво ли е станало с тази жена, която откровено не харесва живота си в Париж, българската общност там, не иска и да чуе за деца“, разказва актрисата.

Четири години по-късно двете се виждат на живо в Париж и оттогава поддържат постоянен контакт.

„Показах ѝ писмата, снимката и ѝ разказах как съм ги намерила и т.н. Тя не се смути, а ми сподели историята на своя живот като продължение на това, което се е случило с 22-годишното момиче от 1995 г., което пише на най-добрия си приятел…”                                   

В последните дни на 2022 г. двете разговарят отново, а обменените им мисли съставят видео сегмента на изложбата.

Милена продължава да живее във Франция и до днес. Връзката с България тя поддържа най-често чрез литературата, а спомените ѝ от 90-те както в София, така и в Париж, са места, на които се случвали „страшно много неща“ и в която „всяка минута носи ново откритие“. Настоящето носи колкото комфорт, толкова и смесени чувства. Въпреки че се връща регулярно в България, тя я усеща и някак далечна, споделя жената.

Ина Добрева е позната най-вече с работата си като актриса в театъра, телевизията и киното. През 2019 г. тя прави първата си изложба в галерия „Сu29“ в Пловдив, тогава подрежда пред публиката колекцията си от стари редки сапуни. През 2021 г. тя представя инсталацията „Алиби“ в софийската галерия Intro, посветена на желанието за себесъхранение в условия на продължителни кризи.

„Намерих тези писма“ ни напомня, че където и да отидем, носим целия си багаж – коментира Светослав Тодоров, куратор на изложбата. – Макар и в различни десетилетия, както за Милена, така и за Ина, пътят към Париж е път на промени, преосмисляне на границите на свободата с напредването на възрастта и какво е ценното в живота. И двете вече не живеят в града, който по различни причини са обитавали. Напомняне, че в това пътуване няма крайни точки.”

Изложбата ще остане в галерията до 24 януари. Проектът е осъществен с подкрепата на Национален фонд „Култура“.