Този текст е публикуван преди повече от 3 години

За свободата има и таен договор

„Някъде по времето на Гьотевия Фауст Дяволът сключил сделка с Модерния човек. Оставил го да мисли, че получава блага и предимства, благодарение на собствените си усилия и качества. И че никога няма да плаща. Дяволът вече не предлагал власт и знание, а воля“, пише Цветан Тодоров

Мориц Рецш, „Играчите на шах“, 19 в. - За свободата има и таен договор

Мориц Рецш, „Играчите на шах“, 19 в.

Първият договор бил предложен от дявола на Исус. След като го принудил да пости четиридесет дни в пустинята, пише Цветан Тодоров, мигом му показал всички земни царства. Рекъл му: всичко това ми е подвластно; аз обаче съм готов да ти го отстъпя; в замяна ще поискам да ме признаеш за господар и ако го сториш, ти ще царуваш. Исус обаче отказал, защото искал да служи само Богу, а Неговото царство не е земно.

nesyvyrshenata-gradina

Вторият договор, продължава Цветан Тодоров в книгата „Несъвършената градина“, бил предложен през XV век от един пълномощник на дявола – Мефистофел. Щом си толкова любознателен и искаш да проникнеш в тайните на живота и смъртта, казал той на Фауст, предлагам ти сделка: ще се сдобиеш с цялото знание на света, никоя загадка няма да ти се опре, а както ти е известно,

знанието води до власт

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

В замяна искам след години да ми принадлежиш изцяло, телом и духом. Фауст приел. Сдобил се с безкрайно познание и се радвал на всеобща възхита. Но в последните години не излизал от къщи, загубил радост, молил се дяволът да го забрави.

Третият договор, пише френският културолог от български произход, бил сключен някъде по времето на Гьотевия Фауст. Дяволът сключил сделка с Модерния човек, но не разкрил веднага съществуването й. Оставил го с години да мисли, че получава нови блага и предимства, благодарение на собствените си усилия и качества. И че никога няма да плаща. Дяволът вече не предлагал власт и знание, а воля. Модерният човек в бъдеще вече щял да желае свободно, щял да е господар на волята си, да устрои живота както му харесва. Дяволът прибегнал до хитрост – изчакал да съобщи за сделката, криел клаузите. Искал Модерният човек да се пристрасти към свободата и възможността сам да определя съдбините си, за да не може да се откаже от тях. И чак тогава да му съобщи цената.

Модерният човек постепенно и дълго осъзнавал пред какъв огромен прелом е човечеството. Или поне тази част от него, която живее в Ренесанс и Просвещение. В следващите векове Модерният човек поискал да другарува с хора, които харесва, а не заради кръвното родство, да живее където поиска, а не съобразно случайното месторождение. Освен това не някаква традиция, „установени норми“ или други априорни неща трябвало да определят кое е вярно, грешно, правилно или неправилно – ще го прави вече разумът. А разумът се доверява на познанието чрез наука. След като получил свобода да се подчинява на чувствата си, да определя бита си, и най-вече – да се подчинява само на собствения си разум, Модерният човек хвърлил поглед и към обществените деяния. И наистина, обществото било единствената сфера, в която той все още не прилагал волята си. От тук насетне настъпил нов прелом – за морално било смятано единствено деянието, извършено свободно, по собствена воля; законен е единствено избраният от гражданите политически режим (демокрация). Френската и американската революции „материализирали“ принципа, че няма по-висша инстанция от човешката воля: волята на народите, на индивидите.

Тогава, продължава Тодоров, Дяволът сметнал, че Модерният човек е налапал достатъчно въдицата. И му представил сметката: ти получаваш всичко това, но ще трябва да платиш тройна цена – разделяш се с твоя Бог, с ближния си, накрая със себе си.

Няма Бог, ти си най-ценното

твоят живот е най-важен. Хората са край теб, никога над теб. Нямаш ценности, идеали, светът ще се ограничи до най-близките ти хора, накрая до самия теб. Ще задоволяваш желанията си, прищевките, ще мислиш, че решаваш и желаеш свободно, а всъщност подмолни сили, страсти и нагони ще го правят вместо теб. Ще загубиш всичко, в името на което си правил толкова много жертви.

Според Цветан Тодоров по-нататък Модерните хора се разделят в отговора на Дявола. Формират се различни интелектуални и политически течения. Едни хора смятат, че цената е твърде висока и призоват да не се бърза с придобиването на свободата. Да, казват те, свободата е хубава, прекрасна като ценност, но да не пришпорваме, понеже всичко си има цена. Глупости, отвръщат вторите, всичко е наука, знание. Природата и историята се водят от собствени закони, нека ги опознаем чрез разум и наука, да ги овладеем чрез техника! Като ги овладеем, ще си направляваме света! Има и трета група, която казва, че никаква сделка няма с Дявола, той не е страшен, нека човек се разтваря безгранично в свободата си – това е самоусъвършенстване. От тук в модерната епоха тръгва разграничението на консерватори, представени в първата група, и на либерали, от другите две. (Тези деления са малко условни, Тодоров прави и други.)

Войните от XX век и последвалата Студена хвърлиха някак в ступор Модерността, но светът после така се завъртя, че е ясно каква философия следва – на безгранична свобода, премахване на духовни и физически норми (вкл. териториални граници), висша роля на индивидуалното желание и волята при утвърждаващия инструментариум на науката („Искате през зимата домати? Няма проблем, ще ви измислим вечно червени домати“; „Мъж сте, а пък желаете да сте жена? Спокойно, работим по въпроса, скоро и за вас ще има решение.“). Жизнеутвърждаващо вярваме и в разума, при това го универсализирахме – той казва, че ако един другоземец отиде да живее във Франция или Германия, той никога няма да им напакости, понеже, отивайки, приема техните ценности, а и търси благата им; ако пакости, той няма как да ги получи. Решихме също, че ние, Западният свят,

пренареждайки планетата

(война в Ирак, втора там, в Либия, помагаме на демократичните революции – къде от корист, къде в името на хуманността срещу диктаторите… – все нещо пренареждаме), няма да плащаме. Казахме: можем да правим всичко, цена няма, няма сделка – такава ни е просто волята.

Решихме също, че глобализмът, тази безгранична свобода по отношение на територии, движение на хора, капитали, информация, насърчен и от технологиите, също не влиза в договор с никакъв дявол.

„Щом аз искам да живея където поискам и мога, значи всеки може. Щом аз мога да потребявам висши блага, значи всички трябва да могат. Колкото повече блага, толкова повече щастие“, рекохме.

Добре, това е хубаво! Но щом е така – и Злото иска всичко, и то се глобализира, и то иска да е щастливо. А и модерно напира да е. Като няма граници, значи и за него няма да има. А щом чрез технологиите човек улеснява всякак живота си, значи те и него ще улеснят – изненадващо да поразява много хора. Един път ще е Париж, друг път Осло. А специално едни войнстващи хора казаха, че след като Западът има воля да им се меси на хиляди километри разстояние, носейки щастие чрез бомби, то и те имат воля да отвърнат с бомби, при това глобално.

А какво става с „аз-а“, с индивидуалността? „Аз-ът“ така се е разтворил в безграничното право да черпи информация (интернет), комфортът да е публичен (социалните мрежи), да няма авторитети над него (всичко днес е хоризонтално), че той няма как да разбере кое всъщност е ценно – информацията истина ли е, лъжа ли е; хилядите, на които говори в социалните мрежи, чуват ли го, понеже и те говорят; не знае кого да потърси за помощ, защото няма и авторитети. Все пак се намират хора, които да му кажат, че

тоталното премахване на граници е глупост

че желанието на всеки за всичко не може да е жизнеутвърждаващ принцип, че свободата все пак има цена, че нито наука, нито технологии могат да накарат хората да се обичат като братя. Той казва – глупости, няма цена. Пък ако има, ще измислим технология (процедура), че да не я платим.

Последните три абзаца не са от Тодоров. Но са продължение на мисловния конструкт за цената – винаги я има, а западното човечество, опиянено в своя светски, технологичен, научен и военен триумф, си въобрази в последните десетилетия, че я няма. Всичко си има цена – от вечно червените домати, през възможността мъжете да са майки, до падането на границите и пренареждането на света. Хубави ли са тези неща? Да, прекрасно е да си глобализиран, великолепно е да имаш право да избираш за всичко, да събаряш граници и норми, да смесваш култури, да твориш нови… Дори войната с диктаторите и правото да създадеш еднополово семейство може да се приемат за хубави. Но винаги има и Дявол, който в един момент си търси сметката.

Това е цената на свободата. Сещаме се за нея след трагедии. Тя е хем видима, хем и тайна, понеже не е политкоректно да я произнасяме.


Източник: в. „Сега“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах