Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

За теб, лично

Спектакълът „За теб“ не е документален театър за Христо Мутафчиев, а откровение за предела на мечтаене

Героят на Христо Мутафчиев може и много да прилича на самия него, но той НЕ Е негов двойник и няма как да бъде, защото все пак става дума за творчески акт, за изкуство, а не за документалистика. - За теб, лично

Героят на Христо Мутафчиев може и много да прилича на самия него, но той НЕ Е негов двойник и няма как да бъде, защото все пак става дума за творчески акт, за изкуство, а не за документалистика.

Има един основен проблем във възприемането на театрално представление или кинофилм. И той е, че често зрителят започва да припокрива личността на героя с тази на актьора, който се превъплъщава в него. Преди години например озверели зрители бяха нарязали гумите на автмобила на актьора Васил Михайлов след ролята му на безскрупулен партиен функционер във филма „Маргарит и Маргарита“, просто защото не можеха да му простят, че „Капитан Петко Войвода* е станал такъв“! Да не говорим пък за това, че често години след превъплъщението си актьорите все още са масово разпознаваеми с имената на ролите си – Митко Бомбата (Григор Вачков), Седларов (Георги Русев) и т.н.

Спектакълът „За теб“ (автор Яна Борисова, режисьор Петър Кауков) обаче още в самото начало те поставя в обратната позиция – знаеш, че ти предстои да съпреживееш един сюжет с актьор, за когото е писана пиесата и чиято роля почти се припокрива с него самия. Така влизаш в салона с подготовката, че ще видиш Христо Мутафчиев като Христо Мутафчиев – играе себе си, в своята история, със своята психика и дори физика, защото ще играе в инвалидна количка. Още повече, че пиесата наистина е писана от Яна Боисова за Христо Мутафчиев и се базира до голяма степен на дългите разговори между тях след прекарания от него тежък инсулт, обединени в книгата й „Да бъдеш Христо Мутафчиев“.

Има и още моменти „като в живота“. Например фактът, че двамата актьори – Христо Мутафчиев (Емил) и Станимир Гъмов, който играе братът на Емил, Виктор – в живота са изключително близки приятели. Да прибавим и самия сюжет, в който Емил, известен архитект и бохем, е прекарал инсулт, и зрителят може да си помисли, че ще гледа нещо като документална драма за живота на Христо.
Тук е мястото да уточня, че това съвсем не е така. Защото текстът, разказващ за новата среща между двама братя, благодарение на която те се изправят лице в лице със страховете и битките си, може да бъде изиграна от двама актьори навсякъде по света, без историята да пострада или да не бъде разбрана. Освен това героят на Христо може и много да прилича на самия него, но той НЕ Е негов двойник и няма как да бъде, защото все пак става дума за творчески акт, за изкуство, а не за документалистика.

Спирам се подробно на тези особености, които не касаят все още самата постановка, заради нещо много важно – риска да отидете да гледате спектакъла с един вид предварително снизхождение – та нали един актьор на количка играе своя живот на количка! Защото, повярвайте ми, ще забравите всякакви такива неудобни, съжалителни и състрадателни чувства още със светването на прожекторите на сцената. Точно това е първата и ключова заявка за високо актьорско майсторство и за един спектакъл, който няма нужда от емоционални връзки с действителността, за да въздейства истински.

Едно от големите качества на спектакъла „За теб“, наред с актьорското присъствие, е самият текст. Истината е, че понякога имаш вътрешни противоречия с прекрасния и метафоричен изказ, излязъл някак твърде леко и естествено от устата на сприхавия Емил (Христо), но диалогът върви толкова динамично и хапещо, че те подмята от емоция в емоция за секунди и нямаш време за анализи. Честно казано, на няколко места наистина ми се прииска да си записвам определени реплики – толкова ударно и живописно осъзнаваме детайли, които в живота обясняваме с дълги словоизлияния.

Ще забравите всякакви такива неудобни, съжалителни и състрадателни чувства още със светването на прожекторите на сцената.

Ще забравите всякакви такива неудобни, съжалителни и състрадателни чувства още със светването на прожекторите на сцената.

Чисто драматургично в пиесата има детайли от действието, които при неподходяща режисура и актьорски умения могат да се превърнат в лигава безвкусица. Такъв е например моментът, когато Емил полита с инвалидната си количка. Да не говорим за сложната система от технически подробности, които могат да пресъздадат на сцена този епизод (поздравления за сценографа Никола Тороманов-Фичо) – това е важно, но недостатъчно условие въздействието да е дълбоко. Много по-важно е обаче как актьорът ще изнесе на гърба си това толкова експресивно действие, без да те остави да стискаш палци някое въже да не се скъса или пък да почукваш на дървото на седалката си, за да не падне количката от десетте метра височина.

Заслуга на режисьора Петър Кауков и на актьора Христо Мутафчиев е, че оставаш толкова погълнат в случващото се пред очите ти, че изобщо не го осмисляш чрез някакви сложни рационални констукции – просто го преживяваш. Емоционално и разтърсващо.

Без да изпадам в излишни възхвали, ще си призная само, че моментът с летящата количка ми напомни на паметния финал на филма на Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“, в който индианецът Чийф Бромдън (в ролята Уил Сампсън) изкърти една мивка, за да разбие стената на клиниката и в крайна сметка да полети.

Гледах спектакъла на първо „въртене“, както се казва на театрален жаргон, пред публика. Истината е, че тези показвания често не вършат добра услуга на екипа, защото всичко още е леко сковано и притеснено, а потенциалът на спектакъла се разгръща с многократното му заживяване на сцената. Точно затова вярвам, че днес, почти два месеца след премиерата, „За теб“ е още по-откровен и още по-земетръсен. Пожелавам ви да го преживеете такъв, какъвто ви се случи, като си дадете сметка, че си имате работа с чудесен текст и забележителен екип.


* Васил Михайлов изпълнява главната роля в епичната историческа драма от 1981 година „Капитан Петко Войвода“, излъчена по БНТ. Режисьор на лентата е Неделчо Чернев.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg