За тротинетките и хората

Снимка: Площад Славейков - За тротинетките и хората

Снимка: Площад Славейков

Онзи ден се возих в такси и се заговорихме с шофьора на тема електрически тротинетки. Trendy topic, дет се вика. И тъкмо обсъждахме прясно пръкналите се паркоместа за тротинетки на Lime и точно в тоя момент край нас на светофара профуча с бръснещ полет млад брадат хипстър на тротинетка. Шофьорът наби спирачки, припсува тихо под нос и си пое дълбоко въздух. Усетих го някак, че се готви за дълъг разказ, за театрален монолог, в който той ще бъде в главната роля, а аз ще трябва кротко да седя в публиката и да го насърчавам с дискретни вметки от сорта на „аха“, „ами да“, „така си е“, „много ясно“ и „гледай ти“. Монологът се оказа интересен и увлекателен разказ с неочакван край.

Да започнем оттам, че шофьорът беше на около 60-65 г. Съвсем не типичният наперен бакшиш, а по-скоро отруден човечец с напукани от бачкане ръце и зъби, които няма пари да оправи. Ето и разказът му:

– Ех, като го гледам тоя шашкънин как профуча покрай нас с тая пущина, почвам да се притеснявам за жената …
Аз го погледнах въпросително.

– Ами, преди месец ѝ купих ей такава електрическа тротинетка и оттогава постоянно я мисля да не направи някоя беля.
Аз го погледнах още по-въпросително.

– Ами, тя жената работи в пощите, пощальонка е. Вече 25 години е там и си е свикнала. Познава си района, хората си я знаят. Обаче последната година нещо взеха да не я слушат краката и кръстът я боли. Те годинките си вървят, нали знаете? Остават й още 3-4 години до пенсия и не иска да сменя работата, щото си е свикнала. Пък и кой ще я вземе тепърва на тая възраст. Гледам я вечер как се прибира, цял ден на крак, охка, пъшка. Мъчат я краката, не си е работа. И й викам: Не може така, жена, ще трябва да измислим нещо, щото ти ще си съсипеш здравето. Сърцето ми се къса. А пък тя търпи и нарежда: Айде сега, още 3-4 години ще устискам, пък после ще почивам, колкото си искам. Обаче мен сън не ме лови и накрая го измислих. И вземах, че й купих една електрическа тротинетка и й викам: Ей с тая машинка ще се движиш. И ще видиш, че ще ти е по-леко. Краката няма да ги товариш. Чантата няма толкова да ти тежи. Ще спираш, където си искаш. Обаче само по тротарите и велоалеите ще се движиш, чу ли? А тя отначало ми се изсмя и вика: За чий си ми я взел тая тротинетка, бе идиот? Как ще я карам по улиците, хората ще ми се смеят. Дърта жена на тротинетка. То туй си е за младите. Модерна работа, не е за мен. Обаче аз ѝ викам: Пробвай го, бе, жена, един ден го пробвай и ще видиш, че ще свикнеш. И почнахме двамата да тренираме първо пред блока. И то, верно, лесно се оказА. И тя като свикна, пък като ‘земА, че ѝ хареса и сега си го кара туй нещо и си свирка. Краката не я болят, че и кръста взе, че ѝ мина. Абе, не са лоши тез тротинетки. Ама, малко ме е страх да не я цапне някой кретен с колата. Иначе си живна жената, направо се подмлади. И като разнасяла пратките по нейния си маршрут, редовните й клиенти, там по офиси, по това-онова, се шегували : Ама много си модерна значи, че даже и екологична! Няма отровни газове, няма вредни емисии. Пък тя им викала: Абе, мани, баба на тротинетка.

Искрено ме увесели историята на таксиметровия. На слизане му казах да прати много поздрави не жена си и да ѝ пожелае безаварийно шофиране.

И вчера разказвам тая история на една приятелка и тя се изцепи с най-яката реплика, типично в неин стил:

– Ами, че те тия тротинетки са си направо като космодиск.

Доза Щастие

Така, че уважаеми хипстъри, юпита и дупЕта, купувайте електрически тротинетки на вашите бащи, баби, лели, стринки и вуйни. Тротинетките облекчават симптоми на артрит, ишиас, лумбаго, дискова херния и склероза.

Току-виж вестник „Трета възраст“ направили партньорство с „Lime“. Това си е бизнес опортюнити отсекъде.

Бети Дейвис е казала: „Old age ain’t no place for sissies“ (Старостта не е място за слабаци – бел. ред.)….

Така, че уважаеми пенсионери и пенсионерки, няма да се пУашите, карайте си електрическите тротинетки с удоволствие и мярка.

ДС