За женската еманципация без моден феминизъм

КАН, специално за „Площад Славейков“

Иска ми се още в началото да се обърна към читателите с апела „Не пропускайте този филм, ако има къде да го видите!“. Може би не веднага, но предполагам, че след появата му в официалната селекция на Кан 2023, сръчните интернет „програматори“ ще му намерят място някъде в безбрежната мрежа. Днес там има всичко и поне в това отношение интернет е най-демократичния (без да е юридически напълно легален) екран на световното кино. А селекционерите от Кан са направили добър избор и дори важно програмно попадение с филма „Банел &Адама“ (2023), копродукция на Сенегал, Мали и Франция. И рисково, но напълно оправдано са гласували доверие на дебютиращата сенегалска сценаристка и режисьорка Рамата -Тулайе Си. Нейният филм се откроява (заедно с „Четири дъщери“ на режисьорката от Тунис Каутер Бен Ханя) сред внушителната подборка от седем филма от Африка в официалната програма тази година.

„Банел & Адама“ е определен кинематографичен успех и професионално много добре направен филм, който в момента чисто ситуационно попада в актуалната феминистка вълна – не само в киното, но особено ярко в неговото екранно и извънекранно битие през последните години. Ала и без този „бонус“ от нашумял публичен контекст филмът има своите безспорни качества, които го поставят справедливо сред доброто артхаус кино, при това с отворени валенции и към широката публика.

Централният женски персонаж Банел живее със своя съпруг в забравено от Бога бедно село някъде в северните провинции на Сенегал, почти в пустинята, където и най-малките всекидневни нужди на хората са с цената на огромни усилия и тежък труд. Банел се справя с всички подобни неудобства, без неуместни и невъзможни претенции. Тя е еманципирана жена, изпреварила времето и местните архаични традиции, затова например не е съгласна обезателно да ражда по задължение съвсем млада; да изпълнява безпрекословно закостенели норми и всекидневни женски тегоби; не приема мълчаливо стари архаични отживелици; носи друга култура на бита в просветленото си съзнание. Банел, без да е излишно декларативна, е своеобразна емблема на чистата женска природа, без натрапен тезисен модел или ненужен моден феминизъм в нейна защита. Защото я защитава собствената ѝ вродена интелигентност плюс здраво чувство за реализъм в конкретните условия.

Непрофесионалната изпълнителка на ролята Хади Мане живее в Париж и е активистка на асоциация за подкрепа на подрастващите тийнейджъри. Но на екрана е изключително достоверна, убедителна и плътно покрива образа, който сюжетът и драматургическите конфликти ѝ отреждат. При подобни филми искрената, подкупваща достоверност е задължително необходима, за да убеди и спечели зрителите за каузата на филма.

Предполагам, че точно поради целия добре изграден комплекс от тематични, идейни и художествени обстоятелства (при това достатъчно четливи, без да са изтъркани и дидактични) са натежали за решението филмът да бъде селектиран в основния конкурс на Лазурния бряг. А така достойно представя не само авторите (на първо място сред тях сценаристката и режисьорка Рамата -Тулайе Си), но поддържа и надеждата, че доброто, актуално, полезно и комуникативно кино има своите шансове в иначе претоварeния филмов пазар. Защото добре известно е, че днешният медиен и комуникативен свят на масовите зрелища твърде често е обезценен от евтина конюнктура и меркантилни съображения.

Ето още една причина да видим на наш екран, без неуместна снизходителност, а напротив – със заслужено внимание, непретенциозния, но добър филм „Банел & Адама“ от Сенегал. А той може да ни подскаже и полезни идеи за „женското кино“ у нас.

Вижте още: ПРОБЛЕМИТЕ НА АФРИКА, ИЗЛОЖЕНИ НА ЛАЗУРНИЯ БРЯГ