Какво прави един вестник, ако публикува антисемитска карикатура? Решава да не публикува повече антисемитски карикатури? Или да спре да публикува карикатури? Изглежда, че „Ню Йорк Таймс”, пише в „Обзървър” британският автор Кенан Малик, е поел по втория път.
През април международното издание на „Ню Йорк Таймс” (което е различно от американското му издание) пусна карикатура от португалския автор Антонио Морейра Антунес, която изобразява израелския премиер Бенджамин Нетаняху като кучето-водач на слепия Доналд Тръмп, който носи ярмулка. Тя бе широко заклеймена като антисемитска.
НЙТ публикува дълго извинение и няколко дни по-късно обяви решението си да се откаже от всякакви карикатури в международното си издание. От вестника не отричат, че решението е свързано с фурора около антисемитизма, но настояват, че искат да приведат международното издание в съответствие с американското, което още преди време се отказа от политическите карикатури.
Карикатурите са върха на копието на свободата на изразяване, защото те са опасни. По своята природа те могат да бъдат шокиращи, обидни, смущаващи. Често преминават границата. Но те също могат да покажат властта и надутост с яснота и острота, уникални за карикатурата.
Ето защо най-репресивните режими в света рутинно затварят карикатуристи: Цзян Йефей в Китай, Атена Фаргадани в Иран, Муса Карт в Турция, Рамон Нсе Есоно Ебале в Екваториална Гвинея. И, разбира се, карикатуристите от „Шарли Ебдо, убити от обидени ислямски терористи.
Както Муса Карт каза по време процеса срещу него, „ние сме като канарчетата във въглищната мина – когато дойдат за нас, знаете, че политическата атмосфера е станала токсична”.
Карикатурите винаги са били грубата, подигравателна част от политическите коментари в много страни – от най-толерантните либерални демокрации до най-зловещите тоталитарни тирании. Както всички знаем, те имат силата да обиждат. До голяма степен това е и причината за съществуването им – те са там, като вид тъмна, симпатична магия, маскирана като шега, допълва темата „Гардиън”.
„Но ние не сме жертви само на суетни тирани или яростта на тълпата – казва британският карикатурист Мартин Роусън, често публикуващ в „Гардиън” и „Дейли Мирър”. Според него най-голямата заплаха за карикатуристите винаги са били самите вестници, в които работят карикатуристи.
Той припомня, че когато счетоводителите навлезли в американската вестникарска индустрия в първите години на XXI век, първите служители, които си тръгнали, били карикатуристите, точно както повечето вестници, които се закриват, не се закриват от правителствата, а от техните собственици.
„Ангажиментът към свободата на изразяване изисква от нас да приемем, че ще правим грешки. Когато това се случи, колкото и да е силна ответната реакция, нашият отговор не може да бъде да се скрием от самата възможност да правим още грешки. По този начин ще се окажем в свят, в който отказваме да говорим, пишем или публикуваме нещо опасно”, предупреждава Кенан Малик.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение