Забравен от години портрет на Васил Левски (1837-1873) бе открит, захвърлен на прашасалия таван на училището в пазарджишкото село Ковачево.
Трифон Богданов, директор на основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ се натъкнал на пожълтялата репродукция, докато преглеждал вехториите след ремонта на училището, приготвени за изхвърляне. Вдъхновен, Богданов изпратил портрета в редакцията на “Просвета”. Издателството решило да спаси стария постер и след реставрация да го подари на всичките 180 училища в България, чийто патрон е Апостолът.
Новооктритата снимка – непозната за науката?
Дали е непознат за науката новооткритият портрет на Васил Левски, се запитал директорът на школото в с. Ковачево, който е и учител по литература. Лицето на Джингиби му се сторило някак различно от най-тиражираните му изображения. Как е попаднал постерът на този таван?
Килийното училище в село Ковачево е създадено през 1865 г. По-късно, през 1883 година, с доброволен труд е вдигната първата сграда на школото – 2 етажа с 6 стаи. Съвременният вид на училището е от 1936-а и е наследник на по-старите му сгради. А постерът на Левски вероятно е попаднал на тавана при пренасянето на вещи от старите сгради в новата. Той е отпечатан от родоначалника на българското книгоиздаване Христо Г. Данов в печатницата на издателството му във Виена. Този факт е отбелязан под копието на снимката, която била поставена в рамки с халкички за окачване откъм гърба.
Богданов започнал да търси в интернет подобно изображение на Дякона, защото на него революционерът действително изглежда различно от познатите ни образи. Такова обаче не намерил.
Въпросът с автентичността на снимката осветли прочутият изследовател на живота на Левски доц. д-р Цветолюб Нушев от направление „Ръкописно-документално и книжовно наследство” в Национална библиотека. Той разкри, че учителят от с. Ковачево е открил репродукция на последната снимка на Левски, за която е позирал през 1872 г., една година преди смъртта си. Оригиналът й се съхранява в архива на Народната библиотека. “Тази снимка е дело на Георги Данчов-Зографина, – обясни доц. Нушев. – По всяка вероятност кадърът е правен в Букурещ.” Според експерта, Зографина е подобрявал снимката, значително я е ретуширал, добавил е на Левски модните по онова време малки мустачки, каквито революционерът реално не е имал. Очите на Дякона не са сини на снимката, а тъмни, тъмна е и косата му. Дрехите, с които позира, също не са негови, а реквизит на студиото, твърди Нушев, както и че всички студийни снимки на Левски са били дорисувани.
Забравят къде е гробът на Левски само за 17 години
Едва седем са снимките на Васил Левски, чиято автентичност е безспорна за учените. Една от най-хубавите му снимки е колективна, на която позират всички участници във Втората българска легия. Студийната му фотография с униформа, за която някои твърдят, че е на Легията, всъщност е правена с дреха от ателието в Букурещ, казва Нушев. Друга много впечатляваща негова снимка е в хайдушки одежди като знаменосец на четата на Панайот Хитов.
Автентичните снимки на Левски са достигали до учените като дарения от негови близки и познати. На гърба на много от тях Дяконът е оставял посвещения. Фотографията, правена от Георги Данчов-Зографина, е подарена на Народната библиотека от наследниците на братя Данчови – автори на първата българска енциклопедия. От нея библиотеката днес притежава три оригинала и четири копия. Точно по тази снимка Левски е бил издирван от турците, преди да го заловят. За учените не е известно кой е предал кадъра на властите.
Вещите, останали от Левски, се съхраняват в хранилищата на различни институции. Кичури от части от косата му притежават Военният музей, къщата-музей на Левски в Карлово, както и наследниците му. Богословските си записки от свещеническото училище в Стара Загора Левски е оставил на майка си. Тефтерчето му се намира в трезора на БНБ. По чиста случайност то не попада в ръцете на турците, когато залавят Апостола заедно със съратника му Никола Цветков на път към Влашко, където е трябвало да се срещнат с Любен Каравелов и Българския таен революционен комитет. Със себе си двамата носят и документите по изграждането на организацията, зашити в самара на коня. Там е скрито и тефтерчето на Левски, в което той е писал в последните 2 години от живота си. Когато ги хващат край Къкринското ханче до Ловеч, турците прибират самара. По-късно пускат Цветков, той им казва, че конят е негов и го прибира заедно със самара.
Турците започват издирването на Левски след обира на пощенската кола, превозвала приходите на хазната, в прохода Арабаконак, организиран блестящо от помощника на Дякона Димитър Общи. Всички участници в нападението са били арестувани. По време на разпита Общи заявява, че обирът не е разбойничество, а политическа акция и разкрива кой е нейният предводител. Така турците установяват самоличността на Васил Левски, той става обществен враг № 1 и само три месеца по-късно е бил заловен. При очната ставка турците го питат познава ли Димитър Общи, който е казал, че Левски е ръководителят на революционния комитет. Апостолът отрича: “Не, не го познавам този човек“…
Редица манастири и собственици на стари възрожденски къщи претендират, че са давали подслон на Апостола. Но къде в действителност се е крил, доказателства няма, има само предположения. На изследователите е известно от тефтерчето му, че е плащал на собствениците на т.нар. тайни къщи – от 5 до 10 гроша, отделно е давал и за храна.
Все повече сред експертите се налага мнението, че поп Кръстю не е предал Васил Левски. За залавянето му може би най-голяма вина, макар и непряка, има Димитър Общи. Поп Кръстю Никифоров – архиерейският наместник в Ловеч, първият човек на църквата в този край, е бил нарочен публично за предател от Любен Каравелов на страниците на вестник “Свобода”, два месеца след обесването на Левски. Свещеникът приема тежко обвиненията. В църковния Требник поп Кръстю говори за себе си в трето лице: “Той можеше навремето да издаде работата, когато не само Левски, но и мнозина от народа да пострадат. Как тогава той не беше издатник, а стана такъв само за един Левски?”
Къде е бил погребан Левски, е било известно на мнозина непосредствено след смъртта му. Гробът е бил посочен на брат му Петър още през 1878 г., веднага след Освобождението, и му споделят идеята да бъде построен паметник на Левски. Само 17 години по-късно, когато паметникът вече е открит, всички в свободна България вече са забравили къде лежат костите на Апостола. Петър умира 1881 г. в Карлово. Бил е немощен, защото е бил тежко ранен при боевете на Шипка, и е нямало как да доведе близките си до София, за да им покаже къде е погребан Левски. През 1883 г., когато е бил направен комитет за вдигането на паметник на Апостола в София, се предвижда да бъдат изровени останките му и да бъдат погребани в основите на паметника. По онова време явно са знаели къде са, защото в документа не пише, че ще ги издирят, а само че ще ги преместят. Постаментът е открит през 1895 г. Тогава обществеността е била уверена, че костите са на това място.
През 1937 година обаче, за 100-годишнината на Апостола, Военното министерство копае под паметника, за да търси костите. И не намира нищо. Гробът на Левски е изгубен. Завинаги.
Открит е неизвестен портрет на Хаджи Димитър
Учителят от пазарджишкото с. Ковачево – Трифон Богданов, откри още един забравен портрет след този на Левски. Сред прашасалите вещи на тавана на училището той намерил и образа на Хаджи Димитър. Тепърва предстоят изследвания на снимката – дали е известна на учените, кой е фотографът, кога го е снимал и пр. Вижте кадъра:
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение