Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Забуленият храм

86 години по-късно „Света София“ в Истанбул отново ще бъде огласена от мюезин

Поясът от светлина под купола на „Света София“ е едно от най-красивите и въздействащи постижения на средновeковната архитектура.
Снимка: Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia - Забуленият храм

Поясът от светлина под купола на „Света София“ е едно от най-красивите и въздействащи постижения на средновeковната архитектура. Снимка: Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia

Храмът „Света София” в Истанбул преди дни стана отново действаща джамия – по-малко от век, след като Кемал Ататюрк през 1934 г. я превръща в музей, символ на мира и разбирателството между хората от различни религии. Решението на турската държава да направи храма отново в джамия събуди реакции в цял свят. Намеси се ЮНЕСКО, което ще преразгледа статута на тази забележителност, която е под негова закрила. Много православни църкви, включително гръцката и руската, изразиха безпокойството си от този акт. Намеси се дори държавният секретар на САЩ Майк Помпео. Но това не повлия на решението на Ердоган да върне „Света София” на исляма.

Този грандиозен храм в Истанбул, бившия Константинопол, е от съществено значение за света и цивилизацията. Когато е построена, сградата става символ на тържеството на християнството, нещо като видима, материална молитва. В следващите векове храмът оказва влияние върху цели поколения, народи и цивилизации.

Снимка: Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia

Първото култово съоръжение на това място се е появило още преди средата на IV век след Христа, по времето на Константин Велики, който обявява християнството за основна религия в Римската империя. Императорът издига църква на площад „Августеон” в току-що обявения за столица Константинопол. След построяването ѝ непрекъснато е разширявана, но няколко пъти и разрушавана – по време на въстание през 404 г., възстановяват я веднага, после е опожарена през 415 г. Император Теодосий я възстановява, но през 532 г. разбунтувала се тълпа я изгаря до основи.

Император Юстиниан I решава да вдигне на мястото ѝ нов храм, който да бъде величествен. Така се появява „Света София” – най-голямата християнска църква в света. Освещават я на 27 декември 537 г., по времето, което наричат „Златен век” на Византийската империя, разпростряла се от Испания до Месопотамия. „Света София” въплъщава цялото величие и мощ на огромната държава.

Идеята на Юстиниан е да създаде здрав и надежден храм, който заедно с това да поразява с красота и великолепие, и да остане най-голямото християнско светилище в продължение на стотици години. Амбицията му е да надмине Соломон и неговия легендарен храм в Йерусалим. Вдига го само за 5 години. (За сравнение – Миланската катедрала е строена в продължение на 5 века.)

За строителството на църквата са ангажирани десетки хиляди работници. Привлечени са най-добрите строители и архитекти в империята. Императорът поръчва основните доставки на мрамор в империята да бъдат пренасочени за строителството на храма. Огромни суми са похарчени за изработване на църковна утвар от ценни метали. За облицовката на храма със сребърен варак са използвани 20 тона сребро. За горната част на патриаршеския и императорския престол се изобретява нова технология – в разтопено злато пускат оникси, топази, перли, аметисти, сапфири и рубини, и изливат във форми разтопената маса. За 5 години строежът поглъща три пълни годишни бюджета на Византийската империя.

Основните архитекти, които ръководят строежа, са Антимий от Трал и Исидор от Милет, геометри, най-големите учени на своето време. Създадена е църква, висока 55,6 м, с диаметър на купола по-голям от 30 м, върху площ от над 7,5 хиляди квадратни метра, почти колкото един градски квартал по онова време. Към храма водят 9 порти, а в основите на купола има 40 аркови прозореца, от които светлината нахлува отвсякъде и придава усещането за божие присъствие.

Снимка: Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia

Гигантската конструкция е изпълнена от камък и тухли. Технологиите напредват с развитието на строежа, той ги стимулира. Дотогава хоросанът се прави само с ечемичена вода, а за тази църква в цимента е добавяно масло. Осем гигантски колони са донесени от Ефес, за да поддържат конструкцията на купола. Според изкуствоведи, формата на храма е нещо съвсем ново за християнското строителство в онези години – сфера върху куб, като символ за строежа на вселената.

Всички конструктивни елементи, които имат тежката задача да поддържат купола, са скрити в стените. Това е причината отвън „Света София” да изглежда прекалено масивна. Тъй като нищо видимо не придържа купола, отвътре тя е въздушна и сякаш е „сътворена на небето”, както посочват средновековните хронисти.

Преданието разказва, че когато поглежда готовия храм, Юстиниан I възкликва:

„Соломоне, надминах те!”.

Снимка: Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia

Историята на храма е свързана със събития, които повлияват на хода на световната история. През 1054 г. на олтара в „Света София” кардинал Хуберт, легат на папа Лъв IX, връчва документа за отлъчване на патриарха на Константинопол Михаил Керуларий, който отстоявал незавимостта на византийската църква. Именно там патриархът и папата си разменят взаимно анатема и става разделението на християнската църква.

През 1204 г. църквата „Света София” е разграбена от кръстоносците. Заради посегателството византийският хронист Никита Хоният ги нарича „безчувствени към красотата варвари” .

Снимка: Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia

В северната галерия на храма и до днес могат да бъдат видени графити отпреди векове – рисунки и надписи, надраскани по стените. Сред гръцките букви се срещат и скандинавски руни.

Галериите някога са били покрити със златни мозайки, но голяма част от тях са ограбени. Върху изображенията на императрица Зоя и нейния съпруг Константин Мономах все още се виждат груби поправки, нанесени от неумела ръка. Преди това стенописът е изобразявал предишния мъж на императрицата. По-късно нейното собствено лице било разбито, когато на власт идва доведеният ѝ син, който я ненавижда. След завръщането си на престола, императрицата се опитва да възстанови изображението в предишния му вид.

Най-красивата мозайка в храма и едно от най-важните произведения на византийското изкуство е иконата „Деисус” – изображение на Христос с Богородица и Йоан Кръстител. Точно срещу нея под плочка с латински надпис „Henricus Dandolо“ е лежало тялото на човека, който играе съдбовна роля в историята на Византия – венецианския дож Енрико Дандоло, един от предводителите на Четвъртия кръстоносен поход, който напада Константинопол вместо мюсюлманите в Светите земи.

Снимка: Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia

Някога византийският император оскърбява случайно младия Дандоло. Той не забравя обидата и в зрелите си години решава да отмъсти на цяла Византия. Но умира в завоювания от него велик град.

249 години по-късно градът, който все още се възстановява от удара на венецианците, пада под османска власт. Султан Мехмед II Фатих отмъщава с вековна давност на венецианеца – той нарежда останките му да бъдат изровени и хвърлени на кучетата.

След завземането на Константинопол от турците през 1453 г., християнските служби в храма са прекратени. Последният път, когато православен свещеник застава на олтара на „Света София”, е на 29 май 1453 г. Точно тогава турските завоеватели разбиват затворените врати на храма и нахлуват вътре, грабейки църковна утвар. Всички християни в църквата са избити.

До олтара на стената и до днес се вижда петно, напомнящо отпечатък от длан. Турските екскурзоводи често повтарят, че това е отпечатък от ръката на султан Мехмед, който се опира на стената, когато конят му се подхлъзва на плувналия в кръв под. Историците обаче разказват, че султанът влиза в „Света София” пеш, не на кон, и в знак на смирение дори посипва тюрбана си с пепел.

Още една забележителност, свързвана с дните на превземането на Константинопол, може да бъде видяна и днес в храма – на изхода има стълб с обрамчена в меден обков вдлъбнатина. Казват, че когато турците нахлуват, в този стълб по чудодеен начин се скрил свещеник с ритуална чаша в ръка.

Снимка: Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia

По заповед на Мехмед II най-голямата в тогавашния свят християнска църква е превърната в джамия. Султанът произнася в нея първата мюсюлманска молитва. Към зданието са пристроени четири минарета, а куполът е увенчан с полумесец. Тъй като по християнска традиция храмът гледа на изток, на мюсюлманите им се налага да преместят михраба (молитвена ниша в стената на джамията) в югоизточния ъгъл на „Света София”, за да е ориентирана към Мека. През XVI век са пристроени и масивни контрафорси в четирите ъгъла на храма, за да му придадат още по-мюсюлмански вид.

Православните фрески са скрити под слой замазка (това всъщност ги запазва за поколенията). Добавени са атрибути за мюсюлманско богослужение – михраб, султанска ложа, минбар (издигнатото място в джамията, откъдето чете имамът). Храмът на Юстиниан бил много подходящ за обикаляне, което в мюсюлманския свят се приема и като молитва.

Още дълго турците преобразуват храма за собствените си нужди. В средата на XIX век са поставени кръгли щитове от магарешка кожа с имената на Аллах, Мохамед, Хасан, Хюсеин и четиримата халифи. Освен имената, върху тях са изписани сури от Корана, смятани за най-добрите в света образци на мюсюлманската калиграфия.

Снимка: Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia

Когато през 1934 г. Кемал Ататюрк подписва декрета за превръщане на „Света София” в музей, той разпорежда щитовете да бъдат свалени. Това е една от причините мюсюлманите да започнат да го наричат „враг на исляма”. След смъртта му през 1938 г. щитовете са върнати по местата си.

Когато „Света София” става музей, реставратори свалят замазката от християнските изображения и ги разкриват за света – запазени, каквито са били 5 века по-рано.

Заради историята, величествената архитектура и мирното и красиво съвместно съжителство на християнски и мюсюлмански религиозни символи през 1985 г. ЮНЕСКО обявява „Света София” за част от световното културно наследство.

На 24 юли тази година ще бъде първата петъчна молитва на мюсюлманите в „Света София” след поредното ѝ превръщане в джамия. Ердоган обеща, че сградата ще продължи да изпълнява и функциите си на музей и всички ще имат достъп до нея. Няма да изчезнат и християнските символи и изображения в храма – само ще бъдат покривани по време на молитва, твърдят турските власти.

Остава да видим как ще се осъществи това.

Снимка: Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia

Снимките са от страницата във Фейсбук „Етюд-и-те на София/Sketches of Sofia“

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах