Терминът „пета колона“ не за пръв път се появява в дискусии, свързани с отношението ни към Русия. Премиерът Кирил Петков го употреби на 27 април на пресконференцията на правителството, допускайки грешка, която сама по себе си е вярна – нарече България „пета колония“. Колониалната ни привързаност към Русия е лесно забележима, достатъчно е да чуем какво говори президентът на страната. Дори на най-високо ниво държавата се държи като колония на чужда страна, която освен това ни е обявила за неприятели.
Извън този държавнически когнитивен дисонанс, добре е да си припомним какво точно означава „пета колона“ – най-малкото защото тя е явление, което изисква сериозно противопоставяне на всички нива.
„Пета колона“ са прикритите, вътрешни врагове на националните интереси. За „вътрешни и външни врагове“ говори още Демостен. Но „пета колона“ започват да ги наричат едва през ХХ век. Този израз се приписва на испанския генерал Емилио Мола, който през есента на 1936 г. оглавява настъплението на франкистките войски към Мадрид.
„Ще хвърля върху Мадрид четири (военни) колони, но петата ще започне настъплението“ – това са цитираните думи на генерала.
За тях пише комунистическата активистка Долорес Ибарури във вестника на комунистическата партия в Испания „Мундо обреро“. Също тя пояснява значението им:
„Петата колона се намира вътре в Мадрид и на първо място именно тя трябва да бъде разгромена“.
Не е ясно кога и къде Мола е споменал „петата колона“ – споменават се радиообръщение, но и среща с чуждестранни журналисти. Само две седмици след статията на Ибарури думите вече се приписват на други хора – на генерал Кейпо де Лияно, а в „Таймс“ – дори на самия генералисимус Франко.
Така и не е намерено потвърждение, че някой някога е произнасял тази фраза. За нейното авторство претендира и английският журналист лорд Сент Осуалд, който твърди, че фразата е част от негова телеграма до „Дейли Телеграф“ от Мадрид през септември 1936 г. Всъщност, най-вероятно терминът не се появява при генералите на Франко, а от другата страна на барикадата – в републикански Мадрид.
Подобни фрази, отразяващи същото явление, се появяват още по-рано – през ХVІІІ и ХІХ век. В началото на френско-пруската война от 1870-1871 г., когато пруските войски се готвят да разгромят Наполеон ІІІ, Проспер Мериме пише на графиня Мария Монтижо:
„Уви, дори да отблъснем нахлуването, опасността ще остане. Господин Бисмарк има четвърта армия и тя се намира в Париж“.
Дълго преди Проспер Мериме, когато якобинска Франция се сражава с войските на антиреволюционната коалиция, Робеспиер държи реч в Якобинския клуб, в която казва:
„Враговете ни имат две армии – едната от тях е на границите ни, а другата – по-опасна, се намира сред нас. Това е армията на подкупните шпиони, мошеници, които проникват навсякъде, дори сред народа“.
По-късно пък „пета колона“ става устойчиво название на нацистката агентура в много страни. Там тя осъществява диверсионна и шпионска дейност, сее паника, занимава се със саботажи и помага за завладяването на тези страни от Германия. Любопитното е, че терминът е официализиран за пръв път именно в Енциклопедията на Третия райх.
Днес „петата колона“ има огромно поле за действие. Тя е разположена в безкрайните пространства на социалните мрежи и работи упорито, често в полза на чужди държави или на нехуманни идеологии. Тя не може да бъде победена с конвенционални методи, защото основната ѝ характеристика е аморфността, липсата на истинско лице. „Петата колона“ може да бъде дискредитирана в днешния ден само при спазване на изключителна информационна хигиена – нещо, на което предстои да се учим.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение