Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Задници и естествен интелект

Особености на българския фейсбук - дрога, сцена, воайорство, гадже, политика

 - Задници и естествен интелект

„Анакондата ми не го иска ако нямаш задник, OMG, виж ми задника…“

“Нека да ти казват, че съм много луда, всичко си ми ти…“

Първото изречение е от клипа на Ники Минаж „Анаконда“, а второто от вече не помня чий чалга клип, може би на Галена. Засега ги оставям без коментар, те казват за себе си достатъчно. Ако човек излезе от фейсбук, бързо си припомня, че нещата говорят сами за себе си, без помощта на статуси.

Всеки човек с ниско самочувствие, ако прекрачи границата на срама и неудобството си, и започне да публикува статуси със „собствени мисли“, дори и да са чужди цитати, се превръща в микроскопична публична личност. Фейсбук напомня на Forum Magnum в Рим – там можеш да изтъргуваш мнението си за лайкове, политическа кариера, печелене на последователи, както и публичен линч. Шумът на фейсбук не се чува с просто ухо, той е нискочестотен и само деактивацията може да го спре. Ползата от него е спорна. Всеки иска да е красив, а това, което не се чува с просто ухо, е едно „Аз“, казано от безброй гласове. По-интелигентните се опитват да го прикрият, но дори и най-добре владеещите комуникациите и пиара не могат да избягат от себе си в желанието си за одобрение.

Фейсбук за едни е дрога, за други възможност за воайорство, за трети възможност да се изявят на „сцена“, а за четвърти нещо като гадже, за което изведнъж осъзнаваш, че страда от дисоциативно разстройство на идентичността и повече не желаеш да чуеш нито един от гласовете му, нито пък да видиш нито една от невероятните му личности. А особеностите на българския фейсбук са във високата степен на политизация, както и в по-високата му емоционалност.

Той е малък, въпреки че може да бъде четен от всяка точка на земното кълбо. Той е микроскопичен в опитите си да бъде глобален. Той е публичен профил на публична личност, на политик, на интелектуалец, които с всички сили се стремят да бъдат адекватни на случващото се по света.

Този опит за адекватност прави човека с „цилиндър“ на главата еднакъв с жената със силикон в задника. Човекът с цилиндър се опитва да е равен със световната култура, докато жената с възглавниците се равнява по световната попкултура. Стремежите им не се различават, нито пък локалността. Отговорът на всички въпроси, какво масите искат да гледат, е все повече в Youtube, и все по-малко в телевизора, и там става ясно, че господинът с цилиндъра не разбира от фокуси, а само от локална култура.

Културата винаги е била локална чрез малките общества, които са й се посвещавали. Масата хора, тези, които във фейсбук искат да изглеждат „културни“, а когато не се налага да напишат мъдър статус, са себе си, искат фокуси с гигантски задни части, тресящи се пред обектива на камерата – Ники Минаж, Иги Ализеа и Джей Ло. Огромните им задници са или чудо на природата, своеобразен венец на деволюцията, може би се връщаме към онази Венера с ханш като Уембли, или са постигнати със скалпел от истинските фокусници, които могат да направят от грозното красиво, заличавайки комплекси, неравенство и дефекти – пластичните хирурзи.

До този момент сме свидетели основно на неограничените възможности за модифициране на човешкото тяло, все по-достъпни за всеки човек, което е добре. Наистина няма нищо лошо в това да станеш по-красив в собствените си очи, така или иначе очите на другите нямат значение. Проблемът е, че в посока интелект подобна опция не съществува. Никой не може да направи полукълбата в мозъка ти по-големи, а от там и да се разширят умствените ти възможности. И се получава една интересна несъразмерност – задниците растат, мозъците остават същите.

В глобална, малка България световните тенденции идват със закъснение. Народът се възмущава от клип на Криско и Мария Илиева, но той трябва да осъзнае, че задникът на Мария разчита на естествеността си, а не е като на колежките й от Америка, които трупат милиони от тресящите се пачи на ю-тюб. И са застраховани на стойността на „Мона Лиза“. А според Ицо Хазарта задника на Мария Илиева стигал до Севлиево. Няма да коментираме обидата в това изречение, Хазартът не греши, той само твори, защото е от Класическата гимназия.

Цилиндрите, от които заек никога не изскача, явно не са информирани, че рапът е отдушник за най-голямата бедност и е музика на най-ниските социални слоеве в Америка. Създаден е от черни хора, които до не много отдавна са били роби на белите, които са ги били и убивали. Ицо Хазарта, който е як, но много по-малко як от Снуп или Уиз Калифа, е роб на улица „Шишман“ и нейната необятна география и огромна социална несправедливост. Страшно е гетото, в което се учи латински.

След подобни разсъждения човек не вижда смисъл да знае как се прави възел на вратовръзка, папийонка или пък да очаква зайци да излизат от цилиндри. Бяха времена, когато не беше необходимо да имаш задник като кубетата на „Александър Невски“ и арбитрите на попкултурата не друсаха мозъчни клетки по жълтите паветата около „Black Label”, констатирайки, че има един рап в България и той е на Хазарта, както и че чалгата е виновна за всичко.

В този ред на мисли искам да окуража родните ни чалгаджийки да останат все така красиви и с малки дупЕта и да не се подмамват по световните текстови или физически тенденции. Пейте си, момичета, нашите си глупости, а ти, Криско, си мьекай и никога не се преструвай, че си от София, защото така или иначе няма как да си от Детройт. Мария също да си пее, с когото и каквото си пожелае, защото гласът й не излиза от задника, а от таланта й. И да не ви пука кой ви съди от фейсбук или прословутите павета – те са само няколко квадратни метра. Освен че на глобалния фон никой не знае, че съществуват, одобрението им винаги е изплъзващо се, лицемерно, продажно и не означаващо абсолютно нищо в огромната бедност, заляла света.

Духовна бедност ли?! Не, истинска, гладна, жадна и непредсказуема БЕДНОСТ. Цивилизацията на фейсбук, ю-тюб и инстаграм може да изчезне с едно щракване на пръсти. Бъдете себе си и не правете зло никому. Светът се скапва по безпрецедентен начин заради невъзможността да си уголеми горните полукълба.

П-п-п-палим, палим, скоро ще горим.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg