Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Загадъчната смърт на един председател на Народното събрание

На днешния ден през 1889 г. в Париж едва 39-годишен умира Захарий Стоянов - Джендо

Захарий Стоянов оглавява БТЦРК, който организира Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. На снимката е сред най-дейните участници в Българския таен централен революционен комитет. - Загадъчната смърт на един председател на Народното събрание

Захарий Стоянов оглавява БТЦРК, който организира Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. На снимката е сред най-дейните участници в Българския таен централен революционен комитет.

Почти век и половина след смъртта на Захарий Стоянов в Париж на 2 септември 1889 г. все още стоят подозренията за възможно отровителство. Бил ли е Захари Стоянов българският Навални в края на ХІХ век?

След като дълги години семейството на Захарий Стоянов – брат му и съпругата му – поддържат версията за предумишлено убийство, през 1978 г. патологът проф. Йордан Йорданов отваря саркофага на българския писател и политик. След аутопсия той открива, че Стоянов е имал здравословни проблеми и е страдал от язва, перфорирана по време на тридневното пътуване с влак до Париж. Когато стига във френската столица, писателят вече е бил с перитонит, твърди проф. Йорданов, и смъртта му е била неизбежна.

Вероятността за отравяне обаче продължава да стои. Изследването на проф. Йорданов, проведено под внимателното наблюдение на социалистическата Държавна сигурност и съветските тайни служби, не може да бъде прието за достоверно, защото една от най-обсъжданите версии е, че отравянето е поръчано от Русия заради ролята на Стоянов в Съединението и изграждането на новата българска държава далеч от руското влияние.

Всъщност, хипотезите са много. Предполага се, че е бил нарочен като привърженик на Стамболов. Подозират новия княз Фердинанд в отстраняване на политически противник. Обвиняват дори масоните, към които Захарий Стоянов се е числял, като отмъщение заради издадени техни тайни пред вестник „Таймс”, чийто кореспондент е бил Джендо.

Анастасия Обретенова-Стоянова, съпругата на писателя, пише:

„…Един котленец е турил диамантен прах в кафето му и Захари умира от разкъсване на червата“.

Същата теза застъпват и някои изследователи. Слуховете за умишлено убийство на Стоянов, по онова време председател на Народното събрание на Княжество България, се поддържат и от част от европейската преса.

По настояване на Анастасия Обретенова-Стоянова тленните останки на съпруга ѝ Захарий Стоянов са погребани в град Русе. На траурната церемония не са били допуснати жители на Котел и Медвен поради страх от сбивания и размирици. Вестник „Свобода“ излиза с извънреден брой на 6 септември 1889 г. – датата на Съединението, в което Стоянов има активно участие – който включва официалните съобщения за смъртта, съболезнователните телеграми до близките на покойника, телеграмата на княз Фердинанд до премиера Стефан Стамболов, започваща с думите: „Скърбим за смъртта на нашия председател на Камарата…”, както и голяма уводна статия, посветена на жизнения му и творчески път – „…от скромен поборник до председател на Народното събрание, от почти неграмотен овчар от Медвен до пръв български писател и публицист…”.

Българистът и преводач на българска литература на унгарски Дьорд Сонди пише за именития ни сънародник:

„Захари ли? Захарий ли? – Няма значение!

Ръст 166 сантиметра? – Няма значение!

Извисява се!”.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах