Загадката на олтара с Богородица и Младенеца, изложен в Лондон

Националната галерия в Лондон отбеляза своята 200-годишнина, като придоби мистериозна анонимна творба – олтарна картина, изобразяваща Богородица с Младенеца Христос и двама светци, датираща от 1500–1510 г., разказва „Арт Нюзпейпър“. Авторът на тази картина остава неизвестен, но значението на „Дева Мария с Младенеца, светиите Луи и Маргарита и два ангела“ за историята на изкуството не се поставя под въпрос от никой от експертите.

Въпреки че сюжетът е доста традиционен, самата иконография подсказва за човек с изключително чувство за хумор. Историята не е запазила името на този художник, нито дори родината му. Може би е бил холандец или французин, коментират експерти от галерията пред „Арт Нюзпейпър“.

„Дева Мария с Младенеца, светиите Луи и Маргарита и два ангела“ е купена за малко над 20 милиона долара (около 16 милиона британски лири) от Американските приятели на Националната галерия. Това е огромна сума за картина на неизвестен художник, което говори много за нейното значение. Сделката е договорена частно чрез „Сотбис“.

Олтарът доскоро се е съхранявал в Дорсет, в имението Лулуърт. Олтарът най-вероятно е бил изработен първоначално за църквата в Гент, въпреки че няма документирани свидетелства за това.

Габриеле Финалди, директор на Националната галерия в Лондон, заявява пред „Арт Нюзпейпър“, че в институцията са проявявали интерес към олтара от десетилетия. Сега творбата най-сетне влезе в колекцията на музея в началото на 2025 г.

В различни периоди са изказвани хипотези, че олтарната картина може да е била нарисувана от Ян Госарт, Арт Орткенс, Жан Хей, майсторът от Сен Жил, или последователи на Хуго ван дер Гус и Хуан де Фландес. Който и да е художникът, той очевидно е бил вдъхновен от композицията на Ян ван Ейк „Мадона с дете и каноник ван дер Паеле“ (1434 – 1436, музей Грьонинге, Брюж).

През 50-те години на миналия век историкът на изкуството Денис Сътън нарича олтара „един от онези чудни шедьоври, които озадачават историците на изкуството“. И до днес произведението е загадка за специалистите. Ема Капрон, куратор на Националната галерия, смята, че олтарът най-вероятно произхожда от Холандия, но е възможно да е и френски. Плоскостите са от балтийски дъб, често срещан в Ниските земи, докато френските художници обикновено предпочитат местен, френски дъб. Изобразенията Свети Луи обаче е ясна препратка към френския крал Луи IX (1214 – 1270); дори одеждата на светеца е украсена с лилии.

В центъра на композицията са Девата и Младенецът. Исус извръща поглед от щиглеца в ръцете си, символ на бъдещото му мъченичество. Според легендата, червеното петно ​​на главата на птицата се е появило, когато щиглецът е извадил трън, пробил челото на Христос, докато е носил кръста към Голгота. Образът на Свети Луи почти сигурно носи чертите на неизвестния благодетел, финансирал олтара, изобразен е дори белегът на бузата му. Фигурата вдясно е идеализиран образ на Света Маргарита, покровителка на бременните жени. Необичайно е, че на рамото ù седи гълъб; това е препратка към малко известна легенда, че по време на мъченията на светицата над главата ù е светила необикновена светлина, в която гълъб е кръжал със златна корона в човката си.

Важен елемент в композицията е усмихнатият дракон. Чудовището изглежда свирепо: ужасни зъби, уши, стърчащи в различни посоки. Същевременно изглежда, че драконът се гърчи от болка. Подобно нещо не е виждано в северноевропейското изкуство. Света Маргарита се извисява невредима над змията, която е победила. Умиротворената Мадона е заобиколена от два ангела: левият свири на арфа (рядък инструмент за късносредновековната иконография), десният държи нотен лист. Някога се е смятало, че мелодията, написана върху нея, принадлежи на английския композитор Уолтър Фрай, въпреки че сега е ясно, че това не е вярно.

По-малко забележими са украсените капители, които увенчават пиластрите. Те включват както често срещани сцени от Стария завет (като Адам и Ева), също така и неясни, дори неприлични сцени. В горния десен ъгъл е изобразен Купидон, който изпуска газове. Подобни закачки понякога са се срещали в средновековните ръкописи, но са били по-скоро изключение в живописта. Както казва кураторката Ема Капрон, авторът на олтара е имал безумно въображение – той е създал композиция, „изпълнена с иконографски странности“.

Олтарът с височина 1,2 м наскоро е претърпял цялостно проучване и реставрация. Дендрохронологичният анализ показва, че дъбът за плоскостите е отсечен през 1483 г.; предвид времето за съхнене на дървесината, произведението е датирано малко след 1500 г. Това се вписва точно в стилистичните и композиционни характеристики на произведението.

Лари Кийт, ръководител на отдела за реставрация в Националната галерия, твърди, че олтарът е в „изключително добро състояние“ за възрастта и размера си.