Загадката на танцуващия Дионис от площад „Св. Неделя“ (снимки)

Загадка от какъв античен предмет са елементите, открити при разкопките на столичния площад „Св. Неделя“, представя изложбата „Археология на София и Софийско“ в Музея за история на София. Древно-римският ребус съдържа следните компоненти: статуетка на танцуващ Дионис, две фигурки на Ерос, завършващи с лъвска лапа, дълга ос, верижка с топуз, змия, усукана като пръстен, и малкото крилато бебе Купидон.

Бронзовите части на луксозната вещ са открити в малко помещение на Константиновия дворец, проучван от екип на музея вече няколко години. Стаята е около 30 квадрата, една от стените ѝ е с дебелина 2,5 м и е имала врата към главната улица на римска Сердика – Кардо Максимус. Според учените, помещението може да е било магазинче или занаятчийско ателие.

Танцуващият Дионис с посребрени очи. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Статуетките на Ерос, завършващи с лъвски лапи, вероятно са били два от краката на предмета. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Близък план на Ерос. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Верижка с топуз, пълен с олово. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Предметът с бронзовите части може да е бил канделабър (свещник), нощна лампа, шкафче, масичка или нещо друго. Специалистите са предпазливи с хипотезите, защото тепърва ще се търсят подобни образци на античното изкуство – но според археоложката Веселка Кацарова, която ръководи разкопките на „Св. Неделя“, аналог на този предмет у нас няма.

Статуетките са изработени с изключително майсторство, според Кацарова вероятно в малоазийско ателие.

Археоложката Веселка Кацарова, ръководител на разкопките на площад „Св. Неделя“, пред витрината с елементите на античния предмет. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

В същото помещение са открити още глинени пулове за игра, популярна сред войниците в Римската империя – латрункули. Намерени са също поти и калъпи за отливане на бронзови елементи, вероятно апликации за конска амуниция. В колективната находка има и монети, сечени през втората половина на 2 век.

Крилатото бебе Купидон. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Пуловете за играта латрункули. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„В късната античност Сердика неколкократно е подлагана на разорение. Около 450 г. хуните са плячкосали и опожарили града, почти всички сгради имат следи от пожари. Не по-малко драматично е и аварското присъствие, за което само се предполагаше – но вече имаме преки археологически свидетелства, че градът е бил опустошен и от аварите през 6 век.

Всички тези травмиращи събития водят до различни последствия, едно от които е заравянето на големи колективни монетни сбирки – и когато ги намираме, това обикновено означава, че тези, които са ги скрили, са загинали, защото ако оцелеят, те ще си ги приберат обратно. Откриването на тези бронзови части говори, че при частичното разрушаване на двореца тази мебел, от която са принадлежали, е попаднала под руините на някое от помещенията – ако са се срутили тавани, стени, вероятно е бил затиснат под тях“, обясни археологът Тодор Чобанов, зам.-кмет на София.

По думите на специалистите, катаклизмите оставят най-много находки за съвременната наука.

В изложбата „Археология на София и Софийско“ в Музея за история на София са представени още артефакти от праисторическото селище Слатина, от римската вила при с. Мировяне, от Източния некропол на Сердика (под хотел „Хаят Риджънси София“), от крепостта Градището при с. Батулия, от средновековната крепост Кокалянски Урвич, от Кремиковския манастир „Св. Георги Победоносец“, както и от некропола на ул. „Позитано“.

Златни нишки, открити в гробно съоръжение от V-VI в. под хотел „Хаят Риджънси София“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Изложбата може да бъде разгледана до 3 септември 2018 г.