Загадката на златните спирали, открити в Дания

Националният музей на Дания съобщи за колкото впечатляващо, толкова и изненадващо откритие на близо 2000 миниатюрни златни спирали в Боеслунде, град на главния остров на страната. Всяка от фините спирали, изработени от плоска златна нишка е не по-голяма от 3 сантиметра, а общото тегло на находките от Бронзовата епоха е едва 300 грама. Значението на съкровището, което още не е станало предмет на научна публикация, обаче не е в количеството на ценния метал, а в загадката, която то поставя към изследователите – какво представляват странните спирали и за какво са служели?

„За да стане по-ясно, трябва да се върнем към началото – разказва Кирстен Кристенсен, консерватор в Националния музей. – Преди две години двама археолози-любители направиха важно откритие на това място. Те намериха четири тежки златни гривни с помощта на детектори за метал. Това прекрасно откритие ни накара да предприемем разкопки, за да установим дали няма още праисторическо злато на този обект.“

Идеята се оказала плодотворна. Златните спирали били открити на две места, само върху няколко квадратни сантиметра. Първите били подредени в редици и групирани по 3 и 4. На второто място археолозите намерили спиралите накуп.

„Златните спирали – уточнява Кристенсен, – бяха струпани на голяма купчинка, под която имаше черни частици, вероятно от брезова смола.“

Анализът на частиците показал, че те съдържат дървесни остатъци и следи от кожа: вероятно съкровището е било закопано в дървено ковчеже, подплатено отвътре с кожа, залепена с брезова смола. Времето обаче не е пощадило нито дървото, нито кожата…

Две златни фибули (вид катарама за закопчаване или украса на дреха), открити недалеч, са дали възможност да се датира съкровището във времевия отрязък между ІХ и VІІ в. пр. Хр. Освен четирите гривни, открити през 2013 г., още шест големи златни халки (с общо тегло 3,5 кг), са били намерени под земята, към които следва да се добавят и шестте различни съда, открити преди два века от местен фермер само на 500 м от мястото, където бяха намерени спиралите.

За Кирстен Кристенсен „това показва, че мястото е имало особено значение в съзнанието на хората от Бронзовата епоха, щом са го избрали, за да му посветят няколко килограма злато“.

В какво се състои значението? Флеминг Каул, също консерватор в Националния музей на Дания и съавтор на Кристенсен в откритието на спиралите, изказва хипотезата за свещено място, където жрецът-крал е ръководел култа към слънцето. При този сценарий, малките спирали вероятно са били част от украсата на облеклото му – идеята почива на уникалната форма на ценните находки, благодарение на която те може да са били прикрепяни към дрехата с помощта на лента, прокарана в образуваната от спиралите кухина:

„Може би жрецът-крал е носел златна халка на китката си, а златните спирали – върху робата и шапката си, където те са блестели като слънце по време на ритуалните церемонии в чест на слънцето. Слънцето е било един от най-свещените символи по време на Бронзовата епоха, а златото е упражнявало специално магическо въздействие. Самото злато въплъщава слънцето: жълто е като него, блести като него и е неразрушимо, безсмъртно и вечно като него“.

Всичко това е все още хипотеза, но двамата археолози са убедени, че още има неоткрито злато в Бозлунд. Съобщението на Националният музей на Дания относно откритието, твърди, че изследванията ще продължат с помощта на местни любители-археолози и с металните им детектори…