Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Загадката с липсващата буква „ф“ в българската азбука

Войната на буквите наистина се е случила

В тази класна стая на Девическото училище в Сопот е преподавал и учителят Георги Фъргов, чиято фамилия се е изписвала с липсващата буква „ф“. Снимка: „Площад Славейков“ - Загадката с липсващата буква „ф“ в българската азбука

В тази класна стая на Девическото училище в Сопот е преподавал и учителят Георги Фъргов, чиято фамилия се е изписвала с липсващата буква „ф“. Снимка: „Площад Славейков“

СОФИЯ – СОПОТ – СОФИЯ

Февруарският Сопот ни посреща със студ и празни улици. Зимното слънце хвърля отблясъци върху натрапчиво холивудския надпис „Аз съм българче“, кацнал върху едно от билата на планината, слизаща направо в града. Родният дом на Вазов е празен, макар входът да е безплатен. Няма туристи, въпреки че спа хотелите в недалечната Хисаря са натъпкани догоре. Според една от уредничките, в последно време все по-често е така, хората не влизат, не са им особено интересни трите стаички и изложбената зала. Само ученическите екскурзии в по-топлите месеци изпълват красивото дворче с глъчка.

Малко по-нагоре по стръмните улички са метохът и Радиното училище, възстановено и ремонтирано, превърнато в музей с изключително интересни експонати. Постоянната изложба от графики на Бинка Вазова, дъщеря на Борис Вазов и художничката Елисавета Консулова-Вазова, е като разходка из Сопот от началото на миналия век. На мястото си са чиновете, плочите с пясък, табелите, които са разнасяли, увисени на вратовете им, и немирните, и изявените деца. Едната от залите е с историята на училището, учителите, работили в него, и учебните пособия.

И тук започва загадката.

Девическото (Радиното) училище е построено през 1851 година. То е едно от първите девически училища в България. В него са били използвани таблиците за взаимоучителната метода, напечатани от Христо Г. Данов през 1862 г.
Таблиците са големи – самата идея на взаимоучителните помагала е да се използват едновременно от много ученици, да могат да се виждат от всички. Затова е странно, че малцина забелязват липсата в голямата отпечатана азбука.
В нея липсва буквата „ф“.

Таблица № 2 от взаимоучителните таблици на Христо Г. Данов, в която буквата „ф“ отсъства.

Не е случайно, не е грешка в печатната матрица. „Ф“ липсва и в примерите за думи и срички, отбелязани в останалите таблици. Българската азбука, която учат децата, се състои от 34 букви, за много от тях днешните деца дори не са чували. „Ф“ обаче липсва.

Точно на отсрещната стена има голяма снимка и биография на учителя Георги Фъргов, братовчед на Васил Левски, преподавал в Девическото училище по същите тези таблици, в които липсва първата буква от неговата фамилия. Разглеждаме експозицията през февруари, който се е наричал така и във времето, когато сопотските девойчета са седели на неудобните дървени чинове. Тогава защо в азбуката ни няма „ф“ през 1862 г.?

Първият ми въпрос е към уредничката на музея, която също няма представа. Оставам с впечатление, че рядко ѝ задават този въпрос – тя е озадачена и разглежда подробно таблиците с надежда нещо да ѝ подскаже отговор.

Загадката си остава неразгадана, но търсенето продължава. Издирване в интернет показва, че има примери от същото време, например в статията „За новобългарското азбуке“ на Марин Дринов от 1870 г., в която също има 34 букви, но „ф“ присъства. Премахната е „iе“, която при Христо Г. Данов е веднага след „ят“.

Така загадката около изчезналата буква „ф“ става още по-дълбока, още повече, че при подробно търсене в библиографии на статии по темата, става ясно, че на този проблем българските езиковеди не са обърнали особено внимание.
Само една статия, научен доклад, изнесен на Международната научна конференция „Музеите и училищната история“ , разглежда темата за „изчезналото „Ф“. Авторките ѝ са Светлана Мухова от Дирекция на музеите в Копривщица и д-р Регина Койчева, главен асистент в Института за литература при БАН. Изследването им, наречено „Музейната експозиция като провокация за изследване на проблема с липсващата буква „Ф“ в новобългарската азбука на взаимоучителните таблици от 1862 година“, разглежда загадката от исторически и езиковедски ракурс.

Класната стая в Девическото училище в Сопот. На паната вляво до прозорците са закачени табелите за „послушните“ и „непослушните“ ученици. Снимка: „Площад Славейков“

Светлана Мухова, с която разговарях в търсене на отговори, разказва, че липсата на буквата била установена при тях в Копривщица наскоро, през 2012 г., след откриването на постоянната изложба „Копривщица – просветен център през Възраждането“, от едно дете, което разглеждало експозицията в музея. Дотогава дори кураторите на изложбата не били забелязали. И това детско откритие довело до историческото изследване, което е предприела г-жа Мухова. Според нейните открития има голяма вероятност Христо Г. Данов да не е включил буквата „ф“ в своите взаимоучителни таблици заради гръко-българските църковни борби в Пловдивско от края на 50-те и начолото на 60-те години на ХІХ в.

„Отгръщайки страниците на различни учебници по това време, откриваме мнението, че буквата „Ф“ има чужд – небългарски произход“, пише Светлана Мухова в научния си доклад.

Тя разказва, че още Неофит Рилски в „Краткое и ясное изложение за разделението, начертанието, именованието и произношението на писмената и правила за срицанието, просодиата и слогат и за правото чтение на грецеския язык“ (Белград, 1835) пише, че „Ф“ не се среща в славянския език, а се използва в гърцизми като философ, Филотей, фараон и др. Чешкият филолог Йозеф Добровски, припомня Мухова, също не включва „Ф“ във фонетичната система на славянските езици, защото според него тази буква „…се използва само за изображение на чуждоезикови звуци“. Йоаким Груев, учител на Христо Г. Данов в Копривщица и негов съратник и съдружник, също се придържа към това мнение.

Загадката започва да се разплита и ни връща във времена, когато за четене на библията по време на богослужение на църковнославянски (старобългарски), се е стигало до кръвопролития. Това е време на национално самоутвърждаване, когато битката на българите е била срещу духовните поробители – гърците. Истинската асимилация през ХІХ век, особено след освобождението на Гърция през 1832 г., е текла именно в тази посока – да се възстанови Византия, като се елиминира българското духовно и църковно наследство. Това е бил много по-опасен процес от ислямизирането, отдавна приключило към средата на ХІХ-тото столетие.

Христо Г. Данов, активно участващ в борбите за църковна и духовна независимост на българите, се е опитал да изчисти учебните помагала от гръцко влияние, доколкото можел и доколкото разбирал, опирайки се на твърденията на Йоаким Груев. И в друг учебник на Христо Г. Данов от 1861 г. – „Буквар за малки деца“, буквата „Ф“ не е включена в азбуката, което доказва, че отсъствието ѝ във взаимоучителните таблици не е случайна грешка, привежда доказателства Светлана Мухова.

Според д-р Регина Койчева липсата на „ф“ има езиковедски основания. Според нея около Пловдив, където Христо Г. Данов преподава, има диалектни говори, в които звукът „ф“ липсва, заменен от други, по-характерни за българската звукова система, фонеми.

„Вероятна психологическа подбуда за пренебрегването на буквата именно в периода на Възраждането е осъзнаването на чуждия произход на фонемата „ф“ и особено асоциирането на звука предимно с гръцки и турски думи като фенер, фанариот, фес, фередже“, твърди д-р Койчева.

Според нея дори днес в съвременните тълковни речници почти всички лексеми, започващи с „ф“, са от чужд произход. Тя разказва и за противоречивото появяване на буквата в български средновековни книжовни източници – в „Азбучната молитва“ на Константин Преславски „ф“ присъства, но липсва в други старобългарски азбучни стихири.

И все пак остава неясно как децата в Радиното училище в Сопот са писали „февруарий“ и как са изписвали името на учителя си Фъргов. Вероятно буквата „ф“, която не са рецитирали като част от азбуката през 60-те години на ХІХ в., е присъствала все пак като фантом в ежедневието им, докато не се е закрепила по-късно в граматиките на българския език, едва след като българската нация заема достойното си място сред световните народи, след Освобождението.

Но войната на буквите е факт.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg