Загадките на Епископската базилика на Филипопол, първи опити за анализ

Любителят историк Добромир Русев поставя въпроси, които очакват сериозни научнообосновани отговори

Снимка: Добромир Русев - Загадките на Епископската базилика на Филипопол, първи опити за анализ

Снимка: Добромир Русев

Епископската базилика, открита официално преди няколко дни в Пловдив, тепърва ще бъде обект на изследвания, обсъждания, хипотези и исторически открития, вероятно и на спекулации. Археологическата забележителност, която провокира въображението на историци, археолози, художници и обикновени хора, е все още енигма.

Пловдивчанинът Добромир Русев поставя интересни въпроси относно паралелните аспекти на историята, свързана с Базиликата. Той публикува във Фейсбук текст, в който засяга дискусионни теми, без претенцията тезите му да бъдат обявени за научни открития.

Добромир Русев е преводач, завършил английска филология, специализирал културология, и проявява силен интерес към римска история и археология, музейна култура и съдбата на културно-историческото наследство у нас. Занимава се и с т. нар. реенактмънт – исторически възстановки (living history) в България. Участвал е в археологически разкопки.

Предлагаме текста на Добромир Русев, както е публикуван във Фейсбук:

Първа енигма

Снимка: Добромир Русев

Кой ще се окаже мистериозният епископ, сътворил тази красота в мозайките? Лукиан или Маркиан е името му от надписа в Базиликата, прекъснат точно по средата? Очевидно буквата е К, няма как да е R от латинската азбука, не може да е Аврелиан, името е в родителен падеж на гръцки, а се вижда, че става въпрос за самия епископ на Филипопол. Това често е бил някой заможен местен гражданин. Разрухата точно върху името му ни е оставила един интетесен ребус – чесало за мозък в мозайката. Половината знаем, половината не.

Втора енигма

Снимка: Добромир Русев

Какво е това тайнствено религиозно Дионисиево общество във Филипопол, което е действало и за което разбираме от надписа на герузията, посветен на императорите Валериан и Галиен и датиращ от 253-254 г., когато градът е възстановен след готското унищожение? Било е затворено общество за външни лица, тайно, някои членове са били жреци, други танцьори в доспехи, трети виночерпци или носачи на образа на императора. (Според епиграфа Николай Шаранков част от Дионисиевото общество е било публично – бел. авт.) Християните не са си играли да заличават или разбиват надписа. Директно взимат огромния камък с информацията, обръщат го с лицето надолу, слагат го на входа и стъпват върху него.

Трета енигма

Ще се окаже, че най-големият бирник в античен Филипопол е бил някой си Аврелиан Полигер. Споменава се в надпис от Театъра, а сега и от преизползвания материал в Базиликата. Бил е касиер на герузията – сдружението, което отговаря за импетаторския култ тук. Явно всички са му треперили, парата е била у него, разпореждал се е свободно, имал е голяма власт и влияние, интересно е как от всички заличени имена само неговото е оцеляло цяло.

Четвърта енигма

Снимка: Добромир Русев

Какво представлява езическата постройка под Базиликата? Огромни дебели зидове на древен храм на императорския култ (или?), предшестващ християнизацията, ниво II-IV в. Има намерен фрагмент от култ към император Септимий Север и много странна, гигантска овална структура по средата, явно басейн с хидрофобна замазка.

Снимка: Добромир Русев

Бъдещите сондажи ще разкрият, но очевидно Базиликата го е запълнила и нанесла върху него първия слой мозайки. Целият християнски шедьовър лежи върху основите на този разрушен стар езически храм с басейн-писцина вътре, не по-малко красив и странен като идея от самата нея. (Някои учени говорят за обществена сграда, преотстъпена на християните, а не храм отдолу. Според тях Аврелиан Полигер е само един от многото известни ни касиери на герузията. – Бел. авт.)

Пета енигма

Деамбулаториум! Какъв е този неразгадан коридор в апсидата? Има мозайки и колони и всички граждани са могли свободно, но някак скришом да минат по него, за да видят нещо ценно и тайно вътре. Какво е било то? Дали са били мощите на 38-те филипополски мъченици, изложени там, други реликварии или нещо, което все още ни убягва? Деамбулаторият засега остава една от големите загадки в Базиликата.

Шеста енигма

Снимка: Добромир Русев

Много символи, знаци и образи от мозайките не са категорично разтълкувани все още. Намесват се вече нашите собствени въображение и хипотези. Защо толкова много и все различни, редки, изящни, над 100 вида птици, една с друга няма две еднакви – зимно бърне, петниста токачка, папагали малък Александър, колхидски фазан, тракийски кеклици, зеленоглава патица…? Защо растения, плодове, шушулки, толкова много извори на живота и кантароси, осмоъгълни захвати, плетеници, гийоше с бръшляни, соларни кръгове с 3D илюзия за въртене, щитове, пищни цветни розети, Херкулесови и Соломонови възли, верижни свастики?

Снимка: Добромир Русев

Тук има един негласен апел на онзи древен човек към нашето собствено съзнание – той не ни натрапва конкретен смисъл, не ни избожда очите с някаква догма, а ни оставя да мислим сами свободно, алегорично и асоциативно с добродетелите и ценностите от ранното християнство. Символите са унаследени, стари, някои от тях езически, но ето че не са убити, а топката е прехвърлена към нас. Мозайките сякаш чакат да ги възприемем по свой собствен, нов начин, насочващ ни към внушението за освобождаване на човешката душа от оковите на битието и проглеждане в безсмъртното.

Снимка: Добромир Русев

Времето тогава се е нагледало на сътресенията, кръвта и варварските разрушения от Късната античност. Загубени са много хора. И по един красив, свободен и многообразен начин Базиликата акцентира на това, което огън и меч не могат да убият никога и ще остане – вечният живот, вярата във възкръсването и победата на доброто.

Снимка: Добромир Русев

Снимка: Добромир Русев

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах