Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Загасете телевизора!

Накрая, когато културата - тази къща от карти, най-сетне рухне, ще останат да пируват чалгаджиите

Всички се питат - постижение ли е всъщност този концерт, щом става дума за чалга? - Загасете телевизора!

Всички се питат - постижение ли е всъщност този концерт, щом става дума за чалга?

Пореден ден уютното ни Фейсбук-общество пълни ежедневието си с публиката на Слави Трифонов на концерта му на най-голямата ни спортна арена – стадион „Васил Левски“. 50 ли са, 60 хиляди ли са – твърде много са почитателите на това срамно долнище на българската попкултура! Това е тезата на антагонистите. А останалите обясняват как няма друг български изпълнител, който да събере толкова много зрители у нас – малцина са дори чуждите, способни на подобен подвиг. И всички се питат – постижение ли е всъщност този концерт, щом става дума за чалга?

Фактът, че това става тема на дебат, е доказателство и срещу едната теза, и срещу другата. Националният стадион „Васил Левски“ е и Олимп за Слави Трифонов, и Голгота. Да те аплодира публика с подобна численост със сигурност е голям връх в кариерата на който и да е изпълнител – но да го направиш в жанр, който е презиран от средата, към която интелектуално се числиш, навярно е трън в петата на Трифонов. Чувствата му, разбира се, са си негова работа. Онова, което не дава мира на мнозина, е доколко този толкова добре посетен концерт е симптом за трайно заболяване на публиката.

В предприятието на Слави участват все добри музиканти и то с академично образование – това е изтъквано като важно основание за подкрепа на начинанията на Трифонов. А нима в попфолка няма и други с диплома от Музикалната академия, това оправдава ли лошия вкус, с който пълнят ефира? Доброто образование не е основателна причина да харесаме една песен, но пък когато го има – винаги личи. Но още повече личи, когато го няма. И тази нищета най-много вреди.

Нищи духом в „Ку-ку бенд“ няма, там до един са фантастични музиканти. И точно в това е бедата – че използват майсторството си, за да движат тазове, а не да палят умове.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

За концерта на стадиона към „Ку-ку бенд“ се присъединиха изпълнители, някои от които са сред най-добрите в други, по-прилични жанрове. И тъкмо те след концерта се хвърлиха като вакханки да разкъсат всеки, посегнал на свещената им изява с този нов Орфей на балканската сцена. Ако си спомняте, в оригиналния мит вакханките разкъсват певеца, но в нашия случай приказката се е объркала… Днес у нас онези, които се очаква да бранят каузата на изкуството, го зачеркват, избирайки чалгата. За съжаление, музикантите приемат да свирят на всяка халтура, за да закърпят семейния бюджет – за което вината не е само тяхна, а на държавата. Икономиката на държавата е подкарала творците към кръчмите. И се питаме там ли е бъдещето на българската сценична култура?

Чалгата е явление, за което са характерни кичът, имитацията, присвояването на чуждо авторство. Парадоксът е, че това са особености и на американския попарт, чиито великани – Анди Уорхол, Джаспър Джоунс, Робърт Раушенбърг, Джеф Кунс – са аплодирани от най-прогресивната част на света, изкуството им е обект на изследвания, представят го в музеи и е толкова скъпо, че могат да си го позволят малцина. И всички тези творци у нас са приемани обикновено с обяснението „кралят е гол“.

Като един попартист, но на балканската сцена, Слави Трифонов предизвика въпроси, каквито отправят и почитателите на живописта по адрес на съвременното изкуство. Да припомним – само преди седмица-две дебатът в родната култура бе посветен на Кристо. Казусът изкуство ли прави, или е мошеник, бе не по-малко яростен.

Сравнението е необичайно, но факт – изразните им средства са подобни. А разликата между онзи поп и нашия дори е смехотворна – като между Криско и Кристо. Слави Трифонов и „Ку-ку бенд“ предизвикват възхищение не сред елитна прослойка на добре образованото общество, а сред масите. Така че апологетите му трябва да приемат факта, че аплодират най-едрите екземпляри на явление, което е злокачествено, няма съмнение, защото води до възприемане на света в два полюса: добро-зло, горе-долу, ад-рай. Светлосенки липсват.

А изкуството предлага нюанси, полутонове, метафори, тъкан от културни пластове – все неща, които провокират мислене. Чалгата не предполага такова.

Не бих си купила билет за концерта на Слави Трифонов. Но не бих попречила на никого да го направи – свободни сме да харесваме дори чалгата. Проблемът не е в Слави, а в липсата на други толкова популярни български изпълнители, които биха привлекли 50-60 хил. зрители. Няма държавна политика, която би създала правила за съществуването на различни форми, властта раздава пари срещу спечелени пари в сценичните изкуства – тоест помага на комерса. В същото време народът е така оголял, че да каже: „Мога и без този концерт, мога и без този спектакъл…“ Накрая, когато тази къща от карти най-сетне рухне, ще останат да пируват чалгаджиите.

А онези арт труженици, които се оправдават със Слави, че им взима публиката, нека видят друг един артист, който върви по неговите стъпки, без да си помага с шоу по телевизията. Камен Донев. Така че има начин, въпреки чалгата и въпреки държавата. Става с огромен талант и труд.

Колкото до притесненията на някои, че скоро ще ни предложат концерта на Слави и „Ку-ку бенд“ безплатно по телевизора, лек за това се намира – дистанционното. Загасете телевизора и вземете книга.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

#ИскаПлаче

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах