„Трябва да си съдерем гъза, но да останем в някаква свежест“, разказва актьорът Захари Бахаров изводите си от едномесечния период на снимки за петия сезон на „Игра на тронове“, в който играе. В интервю пред Диляна Ценова за сайта „Интервюто“ актьорът разкрива не детайли от сюжета, а работния процес извън снимачната площадка.
„В момента има 20-30 милиона души, които тръпнат в очакване да разберат какво ще се случи. Това е цялата работа – приказката да бъде разказана така, че да умираш от любопитство какво ще стане по-нататък. Пък и аз съм много малка част от сюжета, не зная какво се случва в целия пети сезон“, казва Бахаров и описва впечатленията си от чуждите колеги: „Това не са някакви мултимилионери или мегазвезди, които изкарват стотици милиони на филм, а нормални, работещи актьори. И то в златните години за мъжа актьор – тогава има достатъчно сили и опит. И виждам една група хора, които са с абсолютно същия импулс, интерес и любопитство към това, което вършат, като мен днес. Тук не е така, има буквално няколко възрастни актьори в България на тази възраст, които са с подобен ентусиазъм. Всичко друго до 50-ата си година е тотално съсечено и притиснато. Или се пропиват, или подхващат някакъв друг бизнес и угасват. А онези говореха за други неща – за проектите си, за това какво са играли, за това какво биха искали да изиграят…“.
„Един от тях разправяше, че иска с Шекспир малко да се позанимава през пролетта. Попитах го защо и той ми каза: „Изтичащото време малко ме тормози, искам да медитирам върху това на сцената. Според мен Шекспир се занимава с изтичащото време.” Т.е. иска да си отиде в работилничката и малко да се позанимава с житейските теми, които го вълнуват. А не: „Отивам да взема 7 лева“, казва актьорът.
Без столове и със здрав пердах
Бахаров разсъждава, че зрителите днес имат обострено чувство за реалистичност и не може да се шикалкави с трикове и дубльори, а звездите да се показват само в близък план. „Докато язди, му снимат само краката, приближава се и само за близкия план си е Ръсел Кроу – няма такива работи! Зрителят инстинктивно усеща, че нещо го лъжеш с монтажа, и ако не е Ръсел Кроу от началото до края върху тоя кон, няма мърдане. Не знам защо точно с него давам пример, обаче той наистина язди супер добре. И те така го снимат, че да се вижда, че това е Ръсел Кроу и язди. Колкото повече специални ефекти има, толкова по-сложно е за актьорите. През цялото време се бихме в едни калища, размазващо беше. Няма маркиране и отиграване – истински бой до скъсване.“
Попитан дали при толкова бой в „Игра на тронове“ не се контузват, Бахаров отвръща: „Е, има протектори, обаче аз си го блъскам човека, колкото мога. Но той затова е каскадьор“. На снимките инструктор на боя е бил Раули Айрлам, известен с работата си по каскадите в „Ултиматумът на Борн“. „Този човек след всеки дубъл крещеше по мегафона: „По-силно, Захари! Удари го по-силно! Взел съм ти българин каскадьор, да си го блъскаш, да си ти е твой човек.” А каскадьорът е Тео, мой приятел освен всичко друго. Направо се изкъртвахме от бой.“
Кондицията за работата по сериала е била „убиец“. „Снимките обикновено започват в 5 часа сутринта, така е с всички филми. Сега си давам сметка, че ако искаш да снимаш филм, трябва да започнеш да ставаш по тъмно две седмици по-рано. Аз ставах в 3, за да съм в 5 на терен, правиха ми грим два часа и половина. Затова ти е кондицията, защото без този бой не може. Ако той не е достатъчно впечатляващ, ще го клъцнат, няма да го има изобщо във филма.“
„И още нещо – на терен нямаше нито един стол. В българското кино най-важното нещо е всеки да има стол. Трябва да седиш във всеки момент, трябва да си луд да нямаш. А там имаше 300 души и нито един стол. По едно време направо се потресох и ги питах: „Няма ли тука някой да седне?” То просто няма момент, в който да нямат работа, затова са непрекъснато прави“, обобщава Бахаров.
Бахаров и българският театър
Актьорът разказа и за новия спектакъл, в която участва заедно с Юлиан Вергов и Владо Карамазов от продуценстката им съща „Трите мечки“. Тримата, заедно с актрисата Александра Василева, и с режисьора Владо Пенев репетират пиесата „Дакота“ на Жорди Галсеран. „В „Дакота“ се разказва за един зъболекар, който претърпява катастрофа и започва да сънува пророчески сънища. Адски смешна и забавна пиеса“, казва Бахаров.
Фирмата е създадена от тримата, за да могат да играят в качествени спектакли: „За да сме независими. Целта е да си правим каквото си искаме, а не разни хора да ни обясняват какво може и какво не може“.
Бахаров казва, че това е бизнес, но първоначалната им мотивация не е била да се изкарват много пари. „Всъщност идеята е да се изолираме, да си направим наш малък Ноев ковчег, в който да плуваме сравнително безболезнено в потопа от простотия. Ние сме приятели, искаме да работим с любов, да ни е приятно, да сме в готина компания. Нямаме никаква претенция, че правим кой знае какви представления или че отваряме нова страница в изкуството. Нищо подобно! Просто си позволяваме лукса да се обградим с хора, които харесваме. Фотографът, композиторът, художникът, дизайнерите, рекламната агенция, авторът – всички са хора, с които ни е много приятно да общуваме. Ще ми се да мисля, че и за тях е така.“
Захари Бахаров признава, че без популярността на тримата от киното и телевизията е трудно да постигнат този успех: „То трябва да е бизнес, да печели, за да се издържа. Естествено, че нашата популярност ни помага. Опитваме се да правим качествен продукт, да го пакетираме изкусно и да го продаваме добре“.
Доброто се продава
„Разбира се, това, че едно нещо се продава, не означава, че е добро. Но обратното със сигурност е вярно. Ако никой не желае да гледа това, което си направил, явно нещо куца. Така или иначе, идеята ни беше просто да се забавляваме. При нас структурата не е пирамидална, а хоризонтална, никой не казва на Павката какъв портрет да ни направи или на Фичо каква да е сценографията. Свикнали сме да си правим забележки на сцената, но в крайна сметка всеки си върши работата, накрая събираме крайния резултат и ще видим какво ще стане“, разказва Бахаров.
„Като погледнем театралната ситуация, ако си актьор в някой столичен театър на заплата, на теб ти струва повече да отидеш на работа и да се прибереш, отколкото получаваш за това, което вършиш. Ти фактически си много по-близо до лелите, които се събират в събота в читалището да плетат, и тези, които си разменят марки, отколкото до професионалния актьор. Всъщност изобщо не можеш да се наречеш така, понеже не се издържаш от професията си. Тоест това се превръща в хоби. Младите актьори, разбира се, не са виновни, а системата“, смята актьорът.
Според него системата в театъра ще заработи другояче с помощта на 15-ина човека: „Просто трябва да има малко добра воля, някакво желание, инициатива и макар и минимална компетентност. Но няма такива хора за съжаление. Имаме система от спечени зъбни колела и никой не смее да шукне, защото така е ръждясало всичко, че само да се опиташ да разровиш лекичко, за да се промени нещо, те веднага се стягат, с цялата посредственост се гушват един в друг и край, няма мърдане. Така е организирана и държавата, но в другите сфери поне има нещо за крадене, та ги разбирам. А в театъра няма и какво да се открадне“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение