Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Захвърлен в природата

Пътуване с Борис Денев в галерия „Лоранъ“

Борис Денев, „Витошка поляна”, 30-те години - Захвърлен в природата

Борис Денев, „Витошка поляна”, 30-те години

Борис Денев е живописец, който твърди, че не посяга към четката, ако природната хубост не предизвика трепет у него. Казва, че задачата му е да предаде своята възхита от нея, да изведе зрителя от равнодушие и „слепота“. Чрез изкуството (изкуственото) да отведе публиката в естественото.

48 години след смъртта му неговите пейзажи продължават да оказват подобно въздействе върху зрителите. Платната на Борис Денев (1883 – 1969), наредени днес в столичната галерия „Лоранъ“, са разказ на захвърлен в природата живописец. Изложбата „Пътуване с Борис Денев. Непоказвани пейзажи” представя изпълнени с лирично чувство картини от 20-те години („Чешма”, „Поточе”, „Изглед от Бояна”), както и уверения почерк на късните му произведения от 60-те („При Курило”). Показаната колекция от творби е запечатала пътешествията на Денев до редица родни кътчета: „Търново, изглед от Царевец”, „Созопол”, „Асеновград”, „Белоградчишките скали”, „Рилският манастир”, „Витошка поляна”…

„Рисуванието облагородява сърцето, като вдъхва любов към природата – споделя Денев през 1905 г. – Живописецът изважда тези картини, тези гледки от природата, които са подействали на неговата чувствителна душа, които са подбудили в него някакви високи мисли… В такъв случай работата на зрителя е опростена и този, който не разбира и не се възхищава от природата, ще разбере картината, ще се възхищава от нея… Както поетите и философите чрез своите мисли обогатяват нашата душа, карат ни да се вглеждаме и разбираме този живот, в който се движим и ние; учат ни да се вслушваме в гласа на нашето сърце, че и в сърцата на другите… тъй и живописецът чрез своите картини ни учи да разбираме и да се вглеждаме в природата, като ни изважда от онова равнодушие и онази слепота, в която бихме останали без неговата помощ.”

Затова забраната, наложена му през 1945 г. да рисува на открито, е присъда за неговата зависима от природата артистична натура. Причината за тази забрана са негови текстове, публикувани в печата преди 1944 г. Откритите позиции, изказани от него публично преди Девети септември, провокират тоталитарният режим да го накаже и с друго – с 10-годишно изключване от Съюза на българските художници. А това за един творец по онова време е било като отлъчване…

Борис Денев, 20-те години, Архив на Съюза на българските художници

Първата среща на пейзажите на Борис Денев с публиката е преди 109 години. Самоук художник, учител по рисуване от Велико Търново, той пристига в София и участва с няколко платна в изложба на дружество „Съвременно изкуство”. Окуражен от колеги и почитатели, през 1909 г. той реди първата си самостоятелна изложба. Със средствата от продадените картини търновчанинът заминава да учи в Мюнхенската художествена академия. Прекъсва обучението си, за да отиде на фронта като санитар-доброволец по време на Балканската война. В продължение на 10 години Денев е военен художник към щаба на армията, но природата продължава да заема съществената част от платната му. Приживе организира 25 самостоятелни изложби, членува активно в дружество „Родно изкуство” и участва в организирането на няколко наши изложби в чужбина, включително като комисар на българския павилион на Венецианското биенале през 1942 г.

Изложбата „Пътуване с Борис Денев (1883 – 1969). Непоказвани пейзажи“ може да бъде посетена до 26 май в столичната галерия „Лоранъ”.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90