Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Зайчета изскачат от шинела на Нина

Нина Димитрова и Стелиан Радев в сцена от спектакъла "Шинел". - Зайчета изскачат от шинела на Нина

Нина Димитрова и Стелиан Радев в сцена от спектакъла "Шинел".

България е в състояние на пълна катастрофа, която надминава по мащаби дори 10 ноември. Всички етажи на държавата рухнаха и я затрупаха. Живи и здрави под руините обаче си живеят Гогол, Шекспир, Бранислав Нушич, Хайтов… и техните аватари, които като че ли не забелязват събитията навън. Всички сме излезли от шинела на Гогол, е казал някога Фьодор Достоевски. Шинелът на българския театър като че ли все още крепи света, поне в думи и образи. Театърът е като стар компютър, пощаден от вируса, изтрил морала и паметта на българите.

Оставен на пауза за цяла година, «Шинел» от Гогол се завърна за 550-ти път на сцената на Театър «199». Не закърпен, а чисто нов. Облякла го е Нина Димитрова. Вместо Зуека, от шинела излязоха две театрални зайчета, които демонстрират талант да се превърнат във вълци на сцената.

Стелиан Радев, възпитаник на проф. Здравко Митков и Нина в НАТФИЗ, прояви куража да стане част от един гениален дует, превърнал се в символ на българското изкуство на три континента. Мястото на Васил Василев Зуека в спектакъла не изглеждаше празно. Зрителите търсеха в играта на студента следи от неговия предшественик, Радев обаче пое ролята на скитника Грицко с ярка индивидуалност. Момчето се изправи с размах пред първата си публика на професионална сцена. Всеки негов жест и мимика бяха изработени изкусно. По-високият му ръст прави съжителството му с Нина в сценичната клетка като на котарак и мишка, Чаплин и Хлапето, Арлекино и Панталоне, Дон Кихот и Санчо Панса. Виртуозният безсловесен етюд на Радев в началото на спектакъла заличи очакванията на публиката да види просто присъствие, първи стъпки на новак в театъра. От неговата уста обаче Гогол прозвуча естествено и разбираемо артикулиран, с което той засенчи немалко утвърдени имена в актьорството, които сдъвкват думите. Стенли защити появата си в спектакъл, който е христоматиен в съвременния български театър. Но ще му е трудно и занапред, защото ще се налага да се доказва всяка вечер на сцената до фигура с мощ в актьорството като Нина Димитрова.

На премиерата тя изглежда се безпокоеше повече за Стелиан Радев, който от еуфорията бе вдигнал 39 градуса температура, отколкото за завръщането си на сцената. Нина се нанесе в образа на Панас като в любимото си старо жилище, засели се в него за час и половина, прехласната от опърпания живот на бездомник, окован в шинел, който е и ковчег, и затвор. За да осъзнае отново, че изходът – и от килията, и въобще, е само безплътен, в състоянието на призрак като този на мъртвия чиновник Акакий Акакиевич.

Завръщането на Нина на сцената е особено важно за културата ни. Зуека засега се отказа от театъра. Но тази актриса, както и неколцина други творци, са национално богатство и съществуват въпреки държавата, на чийто врат са се обесили хиляди техни колеги. Тя прави театър с реформа и без реформа. И в соца, и в дивия капитализъм. И на български, и на още 9 езика. У нас, както и на още 3 континента. Тя не просто играе, а преподава Гогол. Изкуството й хвърля семена на всякаква почва. Дарбата на Нина вероятно е събудила актьорското майсторство у десетки зрители, а някои от тях може би са решили да поемат към сцената, да облекат шинела. Нейният изглежда дрипав след 21 години на сцената, но блести като най-мощен прожектор в угасналата ни държава.

От понеделник в „Каквото направи дядо…“ до Нина Димитрова ще припне студентът от Украйна Димитр Несторов. Каквото направи Нина… все е хубаво.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС