Закъснението на президента и флиртът с културата

Завиждам на нации, чиито лидери подкрепят културата. Преди време в Хамбург откриха нова концертна зала – „Елбфилхармони“, проектирана от прочутия тандем архитекти Херцог & ДеМеро. Германската държава похарчи 789 млн. евро – рекордна сума, десетократно надвишила първоначалния бюджет. На първия концерт в залата присъстваха канцлерът Ангела Меркел и президентът Йоахим Гаук, световните агенции разпространиха снимки с двамата на един ескалатор, после седнали на първия ред на балкона – подобeн на нашия в Зала „България“. Пиар ли е присъствието им? На тази цена – надали. Това определено е културна политика.

У нас подобна гледка е рядкост, затова е приятно да видиш в Операта или Филхармонията политик като президента Румен Радев, а това се е случвало неведнъж. Може да е пиар, но този пиар е и за културата. Присъствието му на концерта на Соня Йончева бе логично – събитие с големи звезди, организирано показно и с размах. За съжаление г-н Радев закъсня – и вероятно за да не стои празно мястото му на първия ред пред сцената по време на стрийминга, началото се забави. Не с много, с 15 минути, но тъй като присъстващите отдавна бяха заели местата си, закъснението не мина незабелязано.

В интерес на истината трябва да отбележа, че снимката, която публикувах във Фейсбук със закъснелия президент, бе използвана некоректно от редица т.нар. медии. Кадърът, не особено качествен, бе публикуван в личния ми профил, дори не бе отбелязано кой е на фотографията – но в политическата криза тази снимка неочаквано влезе в употреба за нечии сметки. Така бе изфабрикувана история с участието на почетната звезда в концерта Пласидо Доминго, за когото чета по разни сайтове, че бил чакал на крака на сцената българският президент да заеме мястото си, за да започне да пее. Тази фантасмагория очевидно е измислена от някой, който не е присъствал на събитието. Защото ако беше там, щеше да забележи, че концертът започна, след като се настани президентът. Щеше да чуе, че първо прозвуча Увертюрата от операта „Силата на съдбата“, тоест инструментал, без певци. Второто изпълнение бе на ария от „Трубадур“ със солист Соня Йончева. Доминго се появи чак на третото произведение – в дует с Йончева от „Травиата“. Всеки зрител на място притежава и програмата на концерта, където са посочени всички планирани произведения. Така че Радев няма вина към Пласидо Доминго, 80-годишният тенор ветеран не е бил принуден да чака на крака нашия държавен глава. Проблемът е единствено, че закъсня – а това не прави добро впечатление, дори да не беше политик. Радев не е монарх, а държавен служител, макар и на върха на пирамидата. Затова по етикет е длъжен да дойде навреме, а неофициално дължи уважение и към останалите зрители, купили си билет за събитието, дължи го и на звездите, които е дошъл да гледа.

И все пак Румен Радев видимо има отношение към класическата музика, което е похвално. Той демонстрира това и ден след концерта на Йончева и Доминго, когато бе оповестено, че заедно със съпругата си Десислава Радева инициират събитие с участието на един от най-големите диригенти на нашето време – Валери Гергиев. При това благотворителен концерт в подкрепа на значима кауза – изграждането на нова концертна зала в София, за каквато от години безуспешно се борят мнозина творци и техни съмишленици. За съжаление, и в това начинание на Румен Радев има съмнителен момент – благотворителният концерт е в навечерието на президентските избори, в които той без съмнение ще участва. Не е тайна и близостта на Гергиев с Владимир Путин, както и с приятелските кръгове около руския президент у нас. Така че инициативата с концерта на Гергиев може да е афиширана като подкрепа за културата, но определено има политически заряд. Въпреки това повечето ценители на класиката, и моя милост в това число, ще отидат с радост на това събитие заради културата, абстрахирайки се от политическия подтекст.

Впрочем, присъствието на български политици на културни събития може да е похвално и забележително заради своята рядкост, но когато се случи, обикновено причинява неудобства на останалите присъстващи. Най-вече заради служителите на НСО, които се държат с публиката като с втора категория хора. Те наистина пречат на зрителите с билети да изпитат удоволствието, за което са платили. Преди време при посещение на Росен Плевнелиев като президент на откриването на изложба в Националната галерия, към която имаше голям обществен интерес, гардовете от НСО в един момент решиха, че заради сигурността на държавния глава няма да пускат повече публика. В институция, в която цялото президентско войнство също беше на гости. Посетителите се развикаха, разбира се. Скандалът отекна и в медиите. Така че когато някой политик реши да си направи пиар, посещавайки културно събитие, добре е да знае, че превъзходството, демонстрирано от неговите преторианци към обикновените зрители, рефлектира в презрение.

Има един прочут случай от 1907 г., при откриването на сградата на Народния театър – първият сблъсък между народа и властта в младата ни държава. Фердинанд, на когото дължим вероятно най-много сред всички държавници от Третото българско царство насам за европейския облик на София, е инициатор за построяването на великолепната сграда на Народния театър. Но при откриването ѝ князът е освиркан и замерян със снежни топки – защото народът не е бил поканен на откриването, достъп са имали само официални лица и випове. Отново пример за демонстрация на превъзходство, която се обръща срещу държавника, независимо от приноса му за българската култура.

В случая с президента Румен Радев интересно е да се види дали той ще остане сам във флирта с културата. Ако политическите му противници копират неговия безспорно нестандартен в последните години пиар, всички ще спечелим. И дай боже, някой ден да избираме политическите си пристрастия според естетическите възгледи на кандидатите.

Флиртът на политиците с културата обикновено се наблюдава преди избори. Изключенията са малко. Опитите за прелъстяването ѝ обаче, знаем от 45 години в социализма, стигат до извратена любов. Искреното отношение към изкуството е единственият начин да се роди нещо красиво, включително и в политиката. И все едно дали е Народен театър или нова концертна зала – подкрепата за каузи с дълготраен ефект е шанс за политиците да останат в паметта на народа.