Закъсняла (и съмнителна) мярка за спасението на печата

Днес премиерът Бойко Борисов предложи нещо изненадващо: държавното дружество „Български пощи” ЕАД да извършва дейността по разпространение и продажба на печатни издания на територията на страната. Министър-председателят внесъл това предложение като извънредна точка в дневния ред на заседание на Министерския съвет. Междувременно коментирал констатациите на „Репортери без граници“, с чиито представители се срещна миналата седмица, че в страната „има климат на медийна гражданска война, която застрашава не само журналистиката, но и демокрацията“.

„За свободата на словото това, което може да се направи, е да не се позволи частници да извършват разпространението. „Български пощи“ са държавни, така всяко издание ще отиде там, където искат да го прочетат“, каза Борисов, цитиран от БТА.

На пръв поглед от тук следва, че медийният олигарх Делян Пеевски ще изгуби един или може би два от бизнесите си, които развива от години – разпространението на печата, а в класацията на „Репортери без граници“ България най-сетне ще се откъсне от дъното и отново ще поеме нагоре, към сияйните висини на пълната медийна свобода и плурализъм. Но едва ли.

През ХХI век – с интернет, клетъчни телефони, социални мрежи, Месинджър, безплатните комуникационни канали като Вайбър и Скайп, частните куриерски услуги – „Български пощи“ изглежда като магарешка каручка в бързата лента на магистрала „Тракия“. В колетната служба на Централна поща в ул. „Гурко“ в София, проверяват и търсят поръчките в тефтер, като от преди Руско-турската война.

Все пак, мрежата на „Български пощи” ЕАД разполага с 2981 пощенски станции, които покриват и най-отдалечените населени места, които в страната са 5 256. В тези пощенски пунктове основно се изплащат пенсии, а българският пенсионер рядко разполага перо „Вестници и списания“ в бюджета си.

Освен това в пунктовете на сегашните няколко вериги за разпространение, сред които и пеевската „Лафка“, освен преса се продават кафе, тютюневи изделия, безалкохолни напитки, семки и бонбонки, презервативи… само вестници и списания едва ли би било достатъчно рентабилно.

Главният проблем в това предложение (което веднъж изказано от премиера, лесно може да се превърне в решение) е, че дори и да премахне монопола на досегашния главен разпространител, парите за реклами, от които зависи съществуването на пресата, пак ще идват оттам, откъдето и досега.

Освен крайно съмнително и повдигащо много въпроси, предложението на премиера е и крайно закъсняло. Мерки трябваше да се вземат още когато – не Пеевски, а майка му – започна да изкупува медии. Като издател и разпространител Пеевски вече си изигра ролята в опита за убийство на българската преса. Сигурно това му е струвало доста пари, време е да си отдъхне, след като задачата е изпълнена.