Закъсняла почит към Прошекови

Братята Иржи и Теодор Прошек (или Георги и Богдан Прошекови), чешки предприемачи и филантропи, бяха почетени с бронзови статуи с по халба в ръка пред онова, което някога беше историческата сграда на тяхната фабрика за пиво, а днес е търговски център, мол. Жалко за фабриката.

Точно както и Захарна фабрика, Прошековата беше рушащ се паметник на своите създатели. Такива сгради имат не само историческа или сантиментална, а и архитектурна стойност – съществуват не един и два случая по света на запазени и рационално използвани подобни стари индустриални пространства. Нашата историческа памет пак беше пренебрегната. Но Прошек поне бяха почетени със скулптура.

Откриването й, почетено от чешкия посланик Душан Щраух, не е дреболия. Паметта на Прошекови и историческата връзка между България и Чехия определено си струват и то далеч не само заради сегашното значение на страните от Вишеградската четворка за нас. Ние, българите, можем да се похвалим с чешки министър и историк като Константин Иречек, съществено е и значението на братя Прошек за първите години на София като модерна европейска столица. Двата емблематични моста на София – Лъвов и Орлов – са изградени със средства на Прошекови, проектирани от архитекти чехи, един от които е и братовчед на двамата дарители, Вацлав Прошек. Паметникът на Васил Левски в София също е построен с Прошекова помощ. Дължим някои от най-важните точки на града си именно на тези хора.

И тъкмо заради тази дълга връзка между България и Чехия, припомнена сега с новите двама бронзови братя, си струва да се спомене и хубавата инициатива по преиздаване на класическото есе „Силата на безсилните” (или „Властта на безвластните”) от Вацлав Хавел, героя на кадифената чешка революция от 1989 г. Тази идея също е свързана с чешкото посолство у нас, както и с разположената в Прага фондация „Библиотека Вацлав Хавел”. Паралелно с предстоящото излизане на новия превод на Хавеловото есе група интелектуалци и общественици поддържат идеята новостроящата се метростанция на бул. „Прага” също да бъде наречена на големия чешки дисидент, демократ и писател. Чехия сякаш превзема София с присъщия си централноевропейски финес. Точно както е станало и след Освобождението.

Самата скулптура, дело на Георги Чапкънов, за жалост няма концепция – авторът е изобразил двамата братя седнали край маса на по халба бира. В произведението липсва цялата им биография на филантропи – така представени, братята са представени като най-обикновени бохеми. Бохеми те са (действително са от Бохемия) – но не са обикновени.

Можем да отбележим и че скулптурата напомня на баща и син Славейкови на любимия ни площад с книгите, както и на неосъществения проект за паметник на Алеко Константинов (с бай Ганьо).

Но е добре, че все пак я има. Халбите в ръцете на Иржи и Теодор са си чист риск, защото могат да се пълнят не с бира, а с дъждовна вода… или с фасове на минувачи. Но тъкмо чрез тези празни (засега) халби не би ли могла да се добави липсващата оригиналност на произведението? Не са ли подходящи за засаждане на цветя? Пивото е източник на радост и не е случайно, че чехите са толкова добри в правенето му.

Вижте още: СМЪРТТА НА ПРОШЕКОВАТА ФАБРИКА