Заклинанието на „Вещиците“ на Роалд Дал не работи в новия филм по романа му

„Вещиците“ на Роалд Дал оживяват отново в нов прочит на режисьора Робърт Земекис („Завръщане в бъдещето“, „Форест Гъмп“). Филмът е замислен като римейк на продукцията на Никълъс Роуг от 1990 г. с Анджелика Хюстън и имаше премиера на 22 октомври в платформата на НВО Мах, навреме за предстоящия празничен сезон покрай Хелоуин.

Дал отдавна е вдъхновение за режисьорите, но не всяко негово произведение е предадено добре на екран (за сравнение „Чарли и шоколадовата фабрика“ на Тим Бъртън и не толкова успешната адаптация „Г.Д.В.“). Изглежда, въпреки добрият замисъл и актьорски състав, „Вещиците“ май ще попадне в един списък с „Г.Д.В.“. Седмица след премиерата си филмът има далеч от задоволителни резултати в специализирания сайт „Ротън Томатоус“. Одобряват го едва 51% от критиците, но публиката е дори още по-взискателна. Харесали са го само 40% (зрителският рейтинг на филма е 5,4/10 в IMDb).

Във „Вещиците“ главен герой е осиротяло момче, принудено да живее с баба си след смъртта на родителите си. Ден след ден бабата успява да го изкара от унинието след загубата на майка му и баща му, но тя прави много повече от това – разказва на детето за вещиците, но не за тези в приказките, а в реалния живот. Те мразят деца, носят предимно тъмно облекло и приличат много на хората, затова е трудно да ги разпознаеш.

Изправени пред опасността от вещици в града, в който живеят, бабата и детето решават да се скрият в хотел, но за тяхно злощастие същото място са избрали и вещиците за събранието си. Момчето по случайност попада на сбора им и превърнато в мишка се опитва да преодолее магията им и да сложи край на злодеянията.

Земекис е заложил на Ан Хатауей за главната роля на вещицата. Възможно е обаче дори нейната обаятелна сила и доброто ѝ превъплъщение в детемразката мис Ернст да не помогне особено на филма, почти единодушни са критиците. В ролята на бабата влиза Октавия Спенсър. В образа на мениджър на хотела е Стенли Тучи, партнирал си с Хатауей в „Дяволът носи „Прада“.

Но интерес представляват и имената зад камера. Сценарият е писан от Земекис, Кеня Барис и режисьора Гийермо дел Торо, който първоначално обмислял филмът да бъде заснет като стоп-моушън анимация. Сред продуцентите е и носителят на „Оскар“ Алфонсо Куарон. Тази еклектична сбирка е довела до филм, който набляга на ексцентричността и наподобява най-лошите моменти на Тим Бъртън, пише Брайън Лаури в Си Ен Ен.

Проблемът вероятно се корени в това, че филмът не може да се категоризира – би бил твърде плашещ за по-малките зрители, но твърде скучен за по-възрастните. Целият този товар пада на плещите на Ан Хатауей, която привлича зрителите с тежък акцент и прекрасно изпълнение – подобно на Анджелика Хюстън преди точно три десетилетия.

Важно е да се отбележи, че макар и римейк, Земекис прави някои промени. Най-основната от тях е мястото на действието – историята се пренася от Великобритания в Алабама през 1960-те, което дава нов свеж поглед над сюжета, предвид че детето и баба му са с тъмен цвят на кожата. Това обаче не е основно за сюжета, отбелязва критикът. Филмът е много подходящ за младата публика, която може дори да го хареса, но в нормални обстоятелства продукцията трудно би се продала за големия екран.

Един от малкото позитивни отзиви идва от „Ню Йорк таймс“. Римейкът успява да предизвика повече емоция от оригинала и не отвлича вниманието със странни компютърно анимирани персонажи, пише Манола Дарджис.

До появата на главната вещица, филмът върви някак повърхностно и мудно. Тогава се появява тя, разкривайки се като демона, който е – гола глава, остри зъби, обезобразена уста, за да представи на останалите вещици плана си – да „смачка“ всички деца, като ги превърне в мишки. Но в продукцията Дарджис открива много символи.

„Филмът запазва своята лекота, ако се гледа през призмата на антисемитизма на Дал. Черният му хумор може да се разглежда като класическа черта на автора, модерна нишка в една тъмна приказка. Вещиците не са нацисти, по-скоро те напомнят на демоничните фигури от Кръвната клевета срещу евреите, обвинение, че евреите ритуално са жертвали християнски деца –  отбелязва тя. – Това не е трактат срещу омразата, а странна яхния от шеги, фантастични обрати, прелитащи камери и полуизпечени идеи. Но е и пропусната възможност да се подчертае расовия проблем, без да се промени драстично историята на Дал.“

Въпреки това тя отбелязва, че решението момчето и баба му да се играят от чернокожи актьори предизвиква задоволство.

„Има странна нихилистична нотка във „Вещиците“: не толкова мизогинистичният заряд на историята, но усещането, че възрастните са безполезни или зли, или че самите деца имат повече цели в живота, веднъж щом са превърнати в мишки. Заклинанието на филма не успява“, казва Питър Брадшоу в „Гардиън“ и дава 2 от 5 звезди на продукцията на Земекис.