„Заколването на прасето“ и други шедьоври в Двореца

Частните колекционери превзеха художественият живот в София от 1 март с две големи изложби. Едната (за която вече писахме) представя избрана „Българска живопис от първата половина на ХХ век“ на първия етаж на „Шипка“ 6. Втората бе открита по същото време, но във филиал Двореца на Националната галерия: „Колекция Басат. Съвременно изкуство в Испания“.

Това е второто (и изглежда няма да е последното) гостуване у нас на избрани автори от известната колекция „Луис и Кармен Басат“ в рамките на малко повече от година. Предишната бе наредена в „Квадрат 500“.

„Сегашната експозиция е много по-широка и дълбока, не само като времеви и географски ареал, но и като значимост на посланията които носи“, обясни преди откриването Слава Иванова, директор на галерията.

В залите на Двореца са представени 84 произведения на тридесет и трима съвременни художници, повечето творили (а някои продължаващи да творят) през втората половина на ХХ век. Сред тях са световноизвестни автори, ключови фигури за изкуството на XX век: Кристо, Анди Уорхол, Тапиес, Карел Апел, Оскар Домингес, Александър Калдер, Пикасо, Миро – предимно испанци и каталунци, но не само. Пикасо и Миро са най-големите имена в изложбата, но ги споменаваме накрая, защото ролята им в нея не е много голяма – представени са с по две малки рисунки, само загатващи за възможностите им.

В някои от картините авторите експериментират с цвета, формата и материала, в други акцент е идеята, а трети са със силен социален заряд, като двете големи платна на Рафаел Арменгол „Заколването на прасето“ и „Стълбище“.

„Вероятно това е една от най-добрите изложби, която може да се направи с произведенията, с които ние разполагаме – каза преди откриването колекционерът Луис Басат. – Слава (Иванова) успя да подбере най-значимите автори с най-важните им произведения.“

Колекционерът Луис Басат

Басат разказва, че обича всички произведения в колекцията си като свои деца, но все пак отдели две картини, с които се гордее най-много. Едната е „Ожуления портрет“ на Микел Барсело – „Почти не е рисуван. Авторът работи със специална техника с картон и едва когато човек се отдалечи, вижда портрета“. Другата картина, която му е много скъпа (и в буквален, и в преносен смисъл) е един бик на Оскар Домингес – един от най-ярките представители на сюрреализма заедно с Дали и Магрит.

Микел Барсело, „Вълчицата“

Луис Басат споделя, че е посветил целия си живот на креативността – доскоро бе  президент на групата „Басат Огилви Иберия“ и неин артистичен директор за Европа. Носител е на над 400 отличия в областта на рекламата в Кан, Ню Йорк, Лондон и Латинска Америка. Другата голяма любов на Басат е съвременното изкуство, което според него е в тясна връзка с рекламата. Колекцията му, събирана 48 години, наброява 2000 оригинала, предимно на каталунски артисти.

Колекционерът е роден през 1941 г. в Барселона, но в произхода му има и българска следа. Дядо му е от Шумен, наследник на сефарадски евреи, прогонени от Испания в края на XV век.

Рафаел Арменгол, „Заколването на прасето“, 1971

Рафаел Арменгол, „Стълбище“ от серията „Почести на войната“, 1971

Кристо, „Опакованият паметник на Христофор Колумб (Проект за Барселона)“, 1970

Анди Уорхол, „Без заглавие“

Антонио Саура, „Гол пейзаж“, 1974

Жоан Миро, „На Жосеп Луис де Сикарт“, 1968

Франсеск Субарока, „Правоъгълна форма“, 1984

Шавиер Сера де Ривера, „Играта на инфантата Маргарита Тереса“, 1973

Пабло Пикасо, „Мъж с шапка“, 1954

Енрик Ансеса, „Спомен в черно“, 1982