Зала 2 на НДК става Театър „Крикор Азарян“

Навръх рождения ден на Крикор Азарян зала 2 в Националния дворец на културата получи неговото име. Новината съобщи директорът на института Мирослав Боршош като припомни думите на режисьора: “Не излизай на сцената, ако нямаш какво да кажеш!”. Днес Азарян, който си отиде през 2009 г., щеше да навърши 81 години.

С новото име зала 2, на която не са се играли много представления през годините, вече става театрална. В понеделник започва ремонт на салона и наесен публиката ще гледа в него драматични спектакли. Зала „Крикор Азарян“ ще бъде втората най-голяма сцена след Народния театър.

С превръщането на зала 2 в Театър “Азарян” ще се заеме Яна Борисова – един от най-талантливите съвременни български драматурзи.

„За мен това е изключително вълнуващ момент и съм благодарна за поканата да участвам в реализацията на тази голяма идея“, заяви Яна Борисова. Основните цели, заложени в програмата на новото театрално пространство, са на нея да поставят най-добрите български режисьори, както и най-младите творци, които нямат възможност да работят достатъчно активно.

„Ще представим също най-интересните представления от извънстоличните театри“, каза Борисова. Тя има намерение да възстанови и някои от най-значимите представления, които вече не се играят, но имат историческо място в българския театрален живот.

„Да има дом за българската драматургия е и моя лична кауза. И макар да съм наясно, че това е изключително висока летва, съм сигурна, че ще успеем да я реализираме“, заяви Борисова.

В зала 2 на НДК предстои ремонт, който трябва да я превърне в Театър „Крикор Азарян“.

На събитието присъства дъщерята на Крикор Азарян – Хермина: „Бих искала да благодаря на г-н Боршош за честта и признателността към моя баща – за него не може и не бива да се говори в минало време, той продължава да съществува чрез своите пиеси и постановки. Зала 2 е най-доброто място за дом на неговия дух“.

Хермина Азарян направи символичен подарък на Яна Борисова, давайки й прословутите завети на своя баща, припомняйки един от тях: „Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията“.

Десетте завета на Крикор Азарян:

1. Бъди в мир със себе си;

2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш;

3. Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност;

4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа;

5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Калкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи;

6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи;

7. На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист;

8. Не ти си важен, важно е това, което правиш;

9. Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията;

10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Това и аз го мога”.