Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Заличаване на българската история с итонг и европари

Или как Европа неволно помага за унищожението на културното ни наследство

Бетонната арка в римските укрепления (Состра) сигурно е по-здрава от тухлена. Репродукции: Авторът - Заличаване на българската история с итонг и европари

Бетонната арка в римските укрепления (Состра) сигурно е по-здрава от тухлена. Репродукции: Авторът

Европа съфинансира превръщането България в обект на шеги и подигравки – и което е още по-лошо: Европа плаща за унищожението на българското историческо наследство. Това се вижда ясно от новата изложба на Димитър Солаков, наредена във „Виваком Артхол“ в столицата. 

Под наименованието „Нов живот за миналото“ авторът представя дванайсет двустранни пана. От едната им страна е подредена серия от 12 рисунки, в които Солаков (ре)конструира цели животни по открит зъб, нокът или костна частица.

Нямам образование в сферата на изобразителното изкуство или палеонтологията, но изопачавам и подменям автентичния вид и функцията на фрагментите на базата на собствени виждания и условни хипотези“, признава некомпетентността си авторът.

Две от (ре)конструираните животни на Солаков

От другата старата на паната са представени с цветни фотоси някои от вече реконструираните културни обекти в България: крепостта Кракра в Перник, римския кастел Состра (край р. Осъм), проекта с бенефициент община Свиленград, озаглавен безумно „С богатството на миналото към атрактивно бъдеще“ (забележете как някогашното „светло бъдеще“ сега се е сдобило с търговската чуждица „атрактивно“), още едно „добро“ хрумване, което идва и името на цялата изложба „Нов живот за миналото“ на община Раднево, крепостта Траянови врата в община Костенец.

Америка за България

Крепостта Кракра изглежда доста пластмасово и без нито един винкел в конструкцията си.

Община Ловеч е представена с „Туристическа атракция на средновековна крепост Хисаря“. Община Самоков – с „Реставрация, консервация, социализация и експониране (трябваше да е „експонация“) на късноантична крепост с църковен ансамбъл и оброк Цари Мали град“, а Свищов – с „Реставрация и експонация (а социализация?) на римски военен лагер и късноантичен град Нове.

Също като Солаков, но с помощта на държавни и междудържавни институции, извършителите изопачават и подменят автентичния вид и функцията на археологическите фрагмент на базата на собствени виждания и условни хипотези.

За разлика от Солаков, който напълно запазва зъбчетата и костните частици, поръчителите и изпълнителите съсипват цели археологически обекти – при това срещу много пари. Парите са наши и европейски (тоест отчасти пак са наши, но повече са на останалите европейски данъкоплатци).

Врататата между богатото минало и атрактивното бъдеще в община Свиленград

Отново за разлика от Солаков, извършителите на тези „реставрации, консервации, социализации и експонации“ може и да са за учили за това, с което се занимават, но по нищо не им личи. Реставрациите обикновено са лошо изпълни или на практика са ново строителство; консервацията често е убийствена за историческия пласт, останал  под нови тухли, бетон, блокове итонг и какви ли не нови модерни материали. „Социализация“ и „експонация“ вероятно са евфемизми на „примамки и капани“ за наивни туристи – ако очакват, че ще видят нещо автентично, няма такъв шанс. Какво точно ще видят – си личи ясно на снимките.

Исторически личности от община Свиленград

Сумите, раздадени от Европейския фонд за регионално развитие, вероятно надхвърлят общо 30 милиона лева само за изредените  обекти. А отделно пари се получават и по други линии – например от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) – от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Плиска – стойност на проекта 1 268 997 лв., европейско съфинансиране – 1 078 631 лв., бенфициент: Министерство на културата.

Тези безкрайни нови зидове от Плиска вече ги има и центъра на София.

Нове, Свищов – решението с металните конструкции е оригинално, но и останалата част от обекта не изглежда никак автентична.

Шуменската крепост може няма минало, но ще има бъдеще.

OPERA OPEN