Зам.-кметът на София за събарянето на Двойната къща: Срамно събитие

„За съжаление, както и в други случаи, тук правилата са формално спазени или поне така изглежда. Присъдата е издадена законно и макар и погледите да са вперени в местната власт – тя няма правна опора да спре това срамно действие“, коментира със статус във Фейсбук столичният зам.-кмет по културата Тодор Чобанов събарянето на Двойната къща в София, намираща се на бул „Васил Левски“ № 19.

С решение на Министерството на културата, подписано от Вежди Рашидов, на къщата е отнет статута „паметник на културата“ и в събота започна разрушаването й. Намеренията на нейния собственик – бизнесмена Кирил Киров (наричан още Киро Японеца) – е да построи подземен паркинг на мястото.

Тодор Чобанов уверява, че искания за промяна на статута на сградата са постъпвали и преди години в Министерството на културата, когато той бе зам.-министър (при министър отново Вежди Рашидов) – но желанието на собственика на къщата тогава не било удовлетворено.

Според Чобанов, „т.нар. специализиран съвет към Министъра на културата тежко не си е свършил работата и трябва да бъде незабавно и в пълнота освободен, а професионалните експертни общности, излъчили неговите членове, следва да дадат професионална оценка на тяхното безотговорно поведение“.

Припомняме, че бившият министър на културата Вежди Рашидов първо отрече да е давал разрешение за събарянето на Двойната къща – въпреки документа с неговия подпис, показан от Би Ти Ви. По-късно Рашидов коригира мнението си и заяви пред същата медия, че нямало как да не уважи мнението на специалистите:

„Този орган е експертен. Аз, освен да утвърдя доклада или докладната на този орган, нищо друго не мога да направя. Познавам японци, но когато съм бил в Япония, и те не се казват „Киро”.

Представяме ви пълния текст на позицията на зам.-кмета Тодор Чобанов.

„Скъпи приятели, чувствам се длъжен да коментирам срамното събитие, което през последните дни разтревожи много от вас. Става дума за съдбата на една стара къща, за едни – просто разпадаща се сграда, за други, в това число и мен – част от нашата идентичност, културна ценност ако вече не по буквата на закона, със сигурност по неговия дух. Страхувам се, че това не е последният паметник, за който институциите и експертите, призвани да бранят културното наследство, правят точно обратното – с активни действия допринасят за неговото разрушаване.

За съжаление, както и в други случаи, тук правилата са формално спазени или поне така изглежда. Присъдата е издадена законно и макар и погледите да са вперени в местната власт – тя няма правна опора да спре това срамно действие.

Длъжен съм да заявя, че преди години, когато лично отговарях за режима на опазване на културното наследство в качеството си на заместник-министър, съм отказал категорично на собственика на тази сграда съгласуване на проекта, както впрочем съм отказал разрушаване на тютюневите складове в Пловдив и на много други обекти, за които беше очевидно, че се предлага разрушаване под маската на някакви уж нормални инвестиционни намерения.

Смятам, че всеки заел отговорна позиция, в това число и най-вече директора на НИНКН, е длъжен да следва тази линия и да се бори за опазването на културното наследство на България, а не срещу него. Убеден съм също така, че т.нар. специализиран съвет към Министъра на културата тежко не си е свършил работата и трябва да бъде незабавно и в пълнота освободен, а професионалните експертни общности, излъчили неговите членове, следва да дадат професионална оценка на тяхното безотговорно поведение. Апелирам към следващия ръководен екип на Министерство на културата да не подценява създалата се ситуация и да направи всичко възможно такива случаи да няма никога повече в София и в България.“