Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Замръзналото синигерче на Щъркелов

Нова картина със скрит смисъл добавена в голямата ретроспективна изложба на прочутия акварелист в Софийската градска галерия

„Замръзнало синигерче“, Константин Щъркелов, 1956 г. Репродукция: СГХГ - Замръзналото синигерче на Щъркелов

„Замръзнало синигерче“, Константин Щъркелов, 1956 г. Репродукция: СГХГ

Изящен акварел, нарисуван с изключително майсторство, бе добавен в голямата ретроспективна изложба, посветена на големия български художник Константин Щъркелов (1889 – 1961), в Софийската градска галерия. Непоказваната досега творба е експонирана на статив край акварелите на автора след 1944-а, когато съдбата му се преобръща. Сюжетът е на пръв поглед непретенциозен – синигерче, замръзнало в снега. Но както в немалко картини на художника, и в тази има скрит смисъл.

Щъркелов рисува „Замръзналото синигерче“ на 2 април 1956 г., малко преди да я покаже в изложба в Пловдив.

Датата е ясна от посвещението на гърба на картината, където пише още: „На Бобо“, както нарича дъщеря си Богдана. Художникът има две дъщери, които не оставят потомство. Картината в СГХГ е предоставена за изложбата от частен колекционер.

Акварелът предизвиква необичаен интерес сред публиката, когато Щъркелов я показва в Пловдив – това изкуствоведът Красимир Илиев открива в книгата за посетители, запазена в Централния държавен архив. Интересът на зрителите е провокиран от крайно нетипичния за онова време сюжет – време, в което се възпяват положителните герои, революционерите, строителите на социалистическа България, които воюват за хляба си със сърп и чук. Повечето произведения в изложбите следват идеите на соцреализма и клишето за бореца на социалистическия труд, а Щъркелов – странна птица – рисува мъртва птица: красива, крехка, но бездиханна.

След няколко години, през 1960 г., тази творба отново се появява пред публика – на последната юбилейна изложба на Щъркелов. Наредена е в бившата сладкарница „Цар Освободител“ на „Руски“ 5 в София, където е прочутото Писателско кафене, по-късно съборено. Отново има книги за посетители, както и възторзи от публиката. Това предизвиква вниманието на цензорите в културния ни живот.

„Успехът на изложбата страшно изнервя ръководството на тогавашния художествен живот – разказа Красимир Илиев пред „Площад Славейков“. – Димитър Остоич, който по онова време е редактор на списание „Изкуство“, а това е органът на Комитета за култура и СБХ, излиза с остра статия, крайно отрицателна, в която казва, че изкуството на Щъркелов не може в никаква степен да бъде път на нашето художествено развитие. Оплювайки изложбата, той цитира само две произведения, които са, според него, в особено остър дисонанс с обичайното и позволеното в оново време. Едната творба се нарича „Букет“ – страшно го е подразнила нарисуваната муха на покривката, и „Замръзналото синигерче“.“

Ключ към подтекста на творбата е текст на Щъркелов, поставен до изложеното произведение:

„Изкуството е едничката ми утеха, с която живея, и ми дава криле да трептя във висините и да чуруликам като чучулига. А жестоките съвременници ме замерят с камъни да смутят песента ми и ако могат да ме убият“.

Думите показват начина, по който художникът се е чувствал в онези години – като птица, замервана с камъни. Замръзналото синигерче е като парче от огорчената душа на Щъркелов.

Скоро след тази изложба – през пролетта на 1961 г., художникът напуска този свят.

Акварелът, рисуван върху картон, е с размери 18,4 на 27,4 см. Птицата е нарисувана в естествените си размери. Авторът го е поставил крайно асиметрично върху картината – в долния ѝ десен ъгъл. Още по-необичайно е мястото на неговия подпис – горе вляво. Щъркелов обикновено се подписва в долния край на картините си – вляво или вдясно.

Преди около две седмици Красимир Илиев открива, че „Замръзналото синигерче“ има още един вариант. Той в момента се намира във Варненската митница, откъдето някой се е опитал да го изнесе от страната. Картината е спряна за проверка дали не представлява национална ценност и е дадена за оценка и експертиза. Двата акварела са много близки като изпълнение и размери. Специалистите не знаят кой от тях Щъркелов е представил приживе на двете изложби. Не могат да кажат и кое от двете синигерчета е по-хубаво – не може да се говори и за хубаво, защото птиците все пак са замръзнали, отбелязва Илиев.

Изложбата „Константин Щъркелов. Самотникът скитник“ може да бъде разгледана в Софийската градска галерия до края на октомври.

Вижте още: ЩЪРКЕЛОВ И МОМЕНТЪТ, КОГАТО СЕ ИЗПРАВЯМЕ НА ФРОНТА СРЕЩУ СВОИТЕ ОСВОБОДИТЕЛИ

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах