Замръзналото синигерче на Щъркелов

Нова картина със скрит смисъл добавена в голямата ретроспективна изложба на прочутия акварелист в Софийската градска галерия

„Замръзнало синигерче“, Константин Щъркелов, 1956 г. Репродукция: СГХГ - Замръзналото синигерче на Щъркелов

„Замръзнало синигерче“, Константин Щъркелов, 1956 г. Репродукция: СГХГ

Изящен акварел, нарисуван с изключително майсторство, бе добавен в голямата ретроспективна изложба, посветена на големия български художник Константин Щъркелов (1889 – 1961), в Софийската градска галерия. Непоказваната досега творба е експонирана на статив край акварелите на автора след 1944-а, когато съдбата му се преобръща. Сюжетът е на пръв поглед непретенциозен – синигерче, замръзнало в снега. Но както в немалко картини на художника, и в тази има скрит смисъл.

Щъркелов рисува „Замръзналото синигерче“ на 2 април 1956 г., малко преди да я покаже в изложба в Пловдив.

Датата е ясна от посвещението на гърба на картината, където пише още: „На Бобо“, както нарича дъщеря си Богдана. Художникът има две дъщери, които не оставят потомство. Картината в СГХГ е предоставена за изложбата от частен колекционер.

Акварелът предизвиква необичаен интерес сред публиката, когато Щъркелов я показва в Пловдив – това изкуствоведът Красимир Илиев открива в книгата за посетители, запазена в Централния държавен архив. Интересът на зрителите е провокиран от крайно нетипичния за онова време сюжет – време, в което се възпяват положителните герои, революционерите, строителите на социалистическа България, които воюват за хляба си със сърп и чук. Повечето произведения в изложбите следват идеите на соцреализма и клишето за бореца на социалистическия труд, а Щъркелов – странна птица – рисува мъртва птица: красива, крехка, но бездиханна.

ФАНТАСТИКО И УНИЦЕФ

След няколко години, през 1960 г., тази творба отново се появява пред публика – на последната юбилейна изложба на Щъркелов. Наредена е в бившата сладкарница „Цар Освободител“ на „Руски“ 5 в София, където е прочутото Писателско кафене, по-късно съборено. Отново има книги за посетители, както и възторзи от публиката. Това предизвиква вниманието на цензорите в културния ни живот.

„Успехът на изложбата страшно изнервя ръководството на тогавашния художествен живот – разказа Красимир Илиев пред „Площад Славейков“. – Димитър Остоич, който по онова време е редактор на списание „Изкуство“, а това е органът на Комитета за култура и СБХ, излиза с остра статия, крайно отрицателна, в която казва, че изкуството на Щъркелов не може в никаква степен да бъде път на нашето художествено развитие. Оплювайки изложбата, той цитира само две произведения, които са, според него, в особено остър дисонанс с обичайното и позволеното в оново време. Едната творба се нарича „Букет“ – страшно го е подразнила нарисуваната муха на покривката, и „Замръзналото синигерче“.“

Ключ към подтекста на творбата е текст на Щъркелов, поставен до изложеното произведение:

„Изкуството е едничката ми утеха, с която живея, и ми дава криле да трептя във висините и да чуруликам като чучулига. А жестоките съвременници ме замерят с камъни да смутят песента ми и ако могат да ме убият“.

Думите показват начина, по който художникът се е чувствал в онези години – като птица, замервана с камъни. Замръзналото синигерче е като парче от огорчената душа на Щъркелов.

Скоро след тази изложба – през пролетта на 1961 г., художникът напуска този свят.

Акварелът, рисуван върху картон, е с размери 18,4 на 27,4 см. Птицата е нарисувана в естествените си размери. Авторът го е поставил крайно асиметрично върху картината – в долния ѝ десен ъгъл. Още по-необичайно е мястото на неговия подпис – горе вляво. Щъркелов обикновено се подписва в долния край на картините си – вляво или вдясно.

Преди около две седмици Красимир Илиев открива, че „Замръзналото синигерче“ има още един вариант. Той в момента се намира във Варненската митница, откъдето някой се е опитал да го изнесе от страната. Картината е спряна за проверка дали не представлява национална ценност и е дадена за оценка и експертиза. Двата акварела са много близки като изпълнение и размери. Специалистите не знаят кой от тях Щъркелов е представил приживе на двете изложби. Не могат да кажат и кое от двете синигерчета е по-хубаво – не може да се говори и за хубаво, защото птиците все пак са замръзнали, отбелязва Илиев.

Изложбата „Константин Щъркелов. Самотникът скитник“ може да бъде разгледана в Софийската градска галерия до края на октомври.

Вижте още: ЩЪРКЕЛОВ И МОМЕНТЪТ, КОГАТО СЕ ИЗПРАВЯМЕ НА ФРОНТА СРЕЩУ СВОИТЕ ОСВОБОДИТЕЛИ

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах