Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Георги Каприев: За властта културата е фирма пред фалит. Не я закриват от сантимент

„Най-добрият министър в историята на българската култура“ - анкета на „Площад Славейков“ сред интелектуалци в навечерието на 24 май

„Властта представлява есенция на културата, концентрат от духа на настоящето“, твърди художникът Венци Занков. Снимка: Емил Георгиев - Георги Каприев: За властта културата е фирма пред фалит. Не я закриват от сантимент

„Властта представлява есенция на културата, концентрат от духа на настоящето“, твърди художникът Венци Занков. Снимка: Емил Георгиев

В навечерието на 24-и май, Деня на българската писменост и култура, преди отново да запеем „Върви, народе възродени…“, се замисляме накъде върви родната култура – развива ли се, в застой ли е или търпи регрес. Заслугите за тези процеси в немалка степен се дължат на министъра на културата – затова се запитахме кои през годините са използвали влиянието си, заемайки този пост, за да окажат тласък на родната арт арена, кои са се носили по течението и кои – обратно, са нанесли вреда на изкуството; при кого творците са се чувствали най-добре и кой действително е работил в полза на културата?

„Площад Славейков“ поставя тези и още въпроси в анкета сред български интелектуалци и общественици. На всички задаваме едни и същи въпроси. А в деня на празника ще обобщим резултатите.

Вижте отговорите на Мила Искренова, Васко Василев и Димитър Шумналиев. И още на Божана Апостолова, Велислав Минеков и Кирил Кадийски.

Художникът Венци ЗАНКОВ:

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Министерството на културата регулира посредствеността

V_Zankov2-a

– Кой е най-полезният министър за българската култура?

– Бъдещият.

– При чие управление творците в сферата на културата живееха най-добре и имаха авторитет пред обществото?

– Най-добре живееха официалните културтрегери по времето на Людмила Живкова.

– Кой министър успя да изкопчи най-много средства за българската култура? Кой постави стратегията за развитието в културата над борбата за повече средства?

– Не съм запознат със съществуващи стратегии, нито колко пари харчи министерството и за какво, избягвам срещи с чиновниците на културата.

– Има ли нужда културата на България от министър? Мениджър или творец е нужен за този пост?

– Едно впечатление – културните институции се занимават с регулативни функции на посредствеността. Не знам детайли около шефа на НДК, но прави впечатление, че един човек може да промени много (на което не вярвах).

– За кой министър бихте отнесли афоризма на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“?

– Нищо по-естествено – властта представлява есенция на културата, концентрат от духа на настоящето.

Вижте отговорите на Леа Коен, Игор Марковски и Найден Тодоров. И още на Георги Лозанов, Христо Карастоянов и Васко Кръпката.

***

Журналистката Елена КРЪСТЕВА:

Просвещението е това, без което не можем. И културата идва от него

E_Krasteva-a

– Кой е най-полезният министър за българската култура?

– Станка Ковачева, Анелия Пехливанска, Лора Василева и Ивелина Здравкова. Възможно е да не сте чували имената им, но за една година тези четири жени правят повече от един министър през целия му мандат. Защото отглеждат най-ценната култура на България – нейните деца. Тези четири жени са учителките на дъщеря ми – в първи клас, в предучилищната, в детската градина. Като тях има най-малко още 100 000 „министри”, които всеки ден обучават, цивилизоват и очовечават поне двайсет деца. Преподават им знания, стават свидетели на техните малки големи открития – от божа кравичката в двора до „трийсетте сестрици” в азбуката и безкрайността на числата. Това всекидневно министерстване в културата може да е невидимо, но дава видими резултати и показва кой учител е бил полезен или безполезен министър.

– При чие управление творците в сферата на културата живееха най-добре и имаха авторитет пред обществото?

– Доброто живеене на битово ниво и авторитетът пред обществото не винаги вървят под ръка. По времето на Людмила Живкова хората от сферата на културата имаха най-добрите условия за работа и спокойствие в материално отношение. Но авторитетът им се простираше само до границите на техния тесен артистичен и приятелски кръг. За масите, които оставаха далеч от масата с облагите, ордените и званията, т.нар. „творци” бяха просто министри на номенклатурата. В случая използвам minister със значението му на латински – слуга. Разбира се, имаше и изключения – като Борис Димовски!

Струва ми се, че 90-те години бяха времето на разцвет на всякакви авторитети в обществото – и истински, и фалшиви. Сега имаме залитане от авторитетното към авторитарното. Но и това ще мине.

– Кой министър успя да изкопчи най-много средства за българската култура? Кой постави стратегията за развитието в културата над борбата за повече средства?

– Този въпрос може да получи адекватен отговор, когато бюджетът за култура стане поне 1% от БВП. Сегашните 0,5 % няма как да влязат в класирането.

– Има ли нужда културата на България от министър? Мениджър или творец е нужен за този пост?

– Личното ми мнение е, че няма необходимост от специален министър на културата – всеки подготвен мениджър може да администрира и да разпределя пари. Нуждата от културни хора във всички останали министерства обаче е въпиюща. Такъв е бил Григор Василев, който на 15 април 1930 г. става министър на земеделието и държавните имоти в третото правителство на Андрей Ляпчев. Този човек е сред най-интересните фигури в българския обществен и политически живот до 40-те години на миналия век. Адвокат, публицист и политик. Първо е бил широк социалист, после минава към Демократическата партия, но винаги е подчинявал партийните дела на българското дело. Бил е приятел на Йордан Йовков, Симеон Радев, Панчо Владигеров, Христо Ясенов, Константин Щъркелов, проф. Александър Балабанов. Той открива втората самостоятелна изложба на Васил Стоилов в София. Бил е и близък и на дейците на ВМОРО Тодор Александров и Ванче Михайлов.

Забелязах, че някои от личностите, включили се във Вашата анкета, посочват като най-полезен министър на културата проф. Иван Шишманов. Всъщност, той никога не е бил министър на културата, а на народното просвещение. Просвещението е това, без което не можем. И културата идва от него.

– За кой министър бихте отнесли афоризма на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“?

– По този въпрос с удоволствие ще замълча 🙂 .

Вижте отговорите на Недялко Йорданов, Живко Петров и Чавдар Николов.

***

Философът Георги КАПРИЕВ:

Няма стратегия за култура, защото няма стратегия за държава

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

– Кой е най-полезният министър за българската култура?

– Какво значи полезен? Изглежда този, който е създал и укрепил структури, институции и механизми, решаващо поддържащи и развиващи българската култура. Петко Славейков слага началото, Георги Живков създава първите големи институции. Иван Шишманов, не само като министър, укрепва Университета и отваря България за Европа, като впрочем чрез стипендиантите си прави възможно и обратното. Богдан Филов, не само като министър, създава или разширява институции, фундаментални и до днес в културното развитие. Ивайло Знеполски успя да спре или поне решително да забави процесите на разпад. Цялата работа е, че държавното понятие за култура се мени през десетилетията. Ако за първите четирима високата национална култура е държавно-структуриращ елемент, съизмерим с армията например, а комунистите отъждествяваха висока култура и собствената им идеология, за което отъждествяване се бяха постарали по зловещ начин, Знеполски и тези около него следва да обясняват смисъла от наличието на висока култура на хора, едва долазили до първите й стъпала и, следвайки себе си като пример, виждат в по-високите нещо като фирма пред фалит, която не закриват единствено по смътни сантиментални съображения. Усилията на полагащите усилия министри през последните 25 години са следователно несъизмеримо по-трудоемки от тези на предходниците им, макар и не по едни и същи причини.

– При чие управление творците в сферата на културата живееха най-добре и имаха авторитет пред обществото?

– При управлението на министрите от Тодор Бурмов до Михаил Арнаудов (с променлив успех, разбира се).

– Кой министър успя да изкопчи най-много средства за българската култура? Кой постави стратегията за развитието в културата над борбата за повече средства?

– Какво значи да „изкопчи“? Държавата или схваща културата като приоритет или не. В последните години – не. От втората половина на ХХ в. практически също не. Пари тогава се даваха за пропагандно изкуство и наука (да: за пропагандна наука). Поради недоучеността на цензорите обаче, финансирани се оказваха – макар твърде рядко – и много високи, идеологически неутрални културни постижения. В нашето съвремие и това е невъзможно – средствата, оскъдните средства, се дават на случаен принцип поради тоталното безхаберие на политическия елит и обслужващите го интелигенти. С риск да се повторя, казвам, че ако министрите до 1944 г. виждат в културата стратегически национален ресурс, а тези до 1990 г. – политико-идеологически, другите след тях нямат никакъв шанс да формулират стратегия за култура поради липсата на стратегия за държава. Ако някой реши да ми опонира, че при такава липса разликата между държавна върхушка и разбойническа банда става незабележима, както казва Августин, не ще мога незабавно да му възразя.

– Има ли нужда културата на България от министър? Мениджър или творец е нужен за този пост?

– То е същото като да ме питате има ли нужда България от национална държава (дано някой разбира какво казва това). Министърът трябва да е мениджър, но с високи познания и присъствие във високата култура. Някои творци са и такива мениджъри. Това, че повечето сред тях не биха се захванали с участие в държавната администрация, е втора тема. Повечето професионални мениджъри днес естествено нямат споменатите познания и присъствия. Копнежите ми, прочие, никога не са се свързвали с въпроса за личността на министъра.

– За кой министър бихте отнесли афоризма на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“?

– Без никакво съмнение за всички министри от Демир Янев до Людмила Живкова. Към тях по достойнство следва да се добавят имената на Нина Чилова и Вежди Рашидов.

Вижте отговорите на Ива Йолова, Стоян Радев и Теодосий Спасов.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах