Запазен е столът и на Яворов, и на Лилиев

Действително ли Пейо Яворов е използвал стола, който Народният театър ще изложи на своя щанд на фестивала „София диша“ през уикенда? Новината за старинната мебел развълнува мнозина читатели на „Площад Славейков“, между които и бившия директор на първата трупа Павел Васев, понастоящем директор на Българския културен институт в Москва.

В писмо до „Площад Славейков“ Васев заявява, че би било по-близо до истината, ако се каже, че столът е бил използван от поета Николай Лилиев.

„Лилиев е драматург в Народния театър около 25 години (до 1960-а, ако не ме лъже паметта) и всички в театъра се отнасяха към неговото дело с особена почит – обяснява Павел Васев. – Неговият кабинет се е намирал вдясно от кабинета на директора и по традиция и до днес се заема от главния драматург. Пак като традиция това са изявени наши поети или писатели.

Иска ми се да вярвам, че това (твърдението, че столът е на Яворов – бел. ред.) е така, макар да си спомням много ясно как бе „изтърбушен“ театърът през 1972-74 г. за големия ремонт (по това време бях студент във ВИТИЗ) и много неща бяха подменени. Но ако нещо е останало автентично, то това би могло да бъде работно бюро и стол на Николай Лилиев.“

От Народния театър изпратиха позиция на директора Мариус Донкин по казуса. В становището се твърди, че е запазен не само столът на Яворов, но и столът на Лилиев, както и бюрото на Николай Осипович Масалитинов – създател на драматичната школа към Народния театър, преобразувана по-късно във ВИТИЗ.

Предлагаме ви пълния текст на отговора на Мариус Донкин: 

„Историята винаги е била пълна със загадки, повече или по-малко доказуеми предположения, а не рядко и с желания нещо да се е случило наистина, или както казва един, често сблъсквал се с тези парадокси писател и публицист на име Иля Еренбург: „Историята, уви, не е математика. Тя може да бъде написана всякак“. Също както с повече или по-малка сигурност може да се твърди, че един артефакт, стол, бюро или друг предмет са принадлежали, са били докосвани, ползвани от една или друга историческа личност. Но това не означава, че не бива да проявяваме интерес и почит към следите, оставени ни от големите фигури в културата на страната ни, които и без това често са пренебрегвани, забравяни и не рядко просто подминавани с безразличие.

През годините на своето съществуване Народният театър е преминал през изпитанията на опустошителен пожар през 1923 г., бомбардировки през есента на 1944 г., когато сградата е полуразрушена, голям ремонт през 1972-74 г., но въпреки това са запазени изключителни по своето значение автентични документи, като например протоколните книги от заседанията на Артистическия съвет от 1911-13 г. с подписи на Пейо Яворов, много мебели, костюми и аксесоари от постановки от началото на ХХ век, сред които: костюми на Васил Кирков от постановката на „Коварство и любов” (1905) и „Укротяване на опърничавата” (1909), на Сава Огнянов от „Тоз, който получава плесници” (1924), на Адриана Будевска от „Фру Ингер от Естрот” (1929), на Петя Герганова от „Дванайсета нощ” (1948) и т. н.

Тогава защо да не са запазени столът на Яворов, както са запазени подписът и режисьорските му бележки, столът на Лилиев, бюрото на Николай О. Масалитинов и т.н.?

Мариус Донкин“