Записи на интервюта с Джон Ленън на търг във Великобритания

Записи с предимно непознати досега интервюта на Джон Ленън ще се появят на търг на 28 септември в аукционна къща в Мърсисайд. Дълги час и половина, в тях музикантът говори за любимите си песни на „Бийтълс“, любовта си към Йоко Оно, развращаващата сила на известността и чувството, че се е превърнал в лицемер след награждаването му с орден на Британската империя.

Записите са от интервюта на канадския журналист Кен Зайлиг с Ленън. Трите им разговора са през 1969-а и 1970 г. Пред публика са излъчвани едва около пет минути от тях – в телевизионно предаване от 80-те. Зайлиг умира през 1990 г., но касетите с интервютата са открити от семейството му наскоро и по случайност. Оценени са на между 20 и 30 хил. паунда (23,3 – 34,9 хил. евро).

На въпрос за любимата му песен на „Бийтълс“, Ленън отговаря така:

„Изпитвам предразсъдъци – смее се той. – Харесвам моите песни, харесвам „Revolution #9“ – свободния експеримент от „Белия албум“.“

По-късно по настояване на журналиста изброява още „I Am the Walrus“, „Strawberry Fields Forever“ и „A Day in the Life and Rain“. Споделя, че стилът на „Бийтълс“ е повлиян от композиторите Карлхайнц Щокхаузен и Джон Кейдж.

„Те повлияха на нашата музика, а по-късно и на музиката на други хора –  обобщава Ленън. – Хората казват, че „Бийтълс“ създава нов начин на живот и мислене. Ами не е вярно, ние просто бяхме част от това. Ако си представим движението като голяма вълна в океана, ние бяхме най-отпред. Но ние не сме самото движение.“

На интервютата присъства и Йоко Оно, с която Ленън сключва брак през март 1969 г.:

„Тя вдъхнови Джон Ленън отново, онзи, който беше изгубен в „Бийтълс“, в света и всичко останало и ме направи човека, който съм днес“.

Ленън споделя, че иска да умре в същата минута заедно като нея, защото „дори да е само три минути по-късно, ще бъде ад, няма да го понеса“.

По време на разговора се повдига и темата за мирния протест на семейството, когато двамата прекарват цели дни, без да стават от леглата си в хотели в Монреал и Амстердам. Недоволството им тогава цели да привлече внимание към Виетнамската война и призовава за нейния край.

„Хората вероятно ще си кажат: „Защо не дарихте ориз?“ и нашият отговор е, че се опитваме да предотвратим рака, а не да го лекуваме, след като вече се е появил. Ако имаме достатъчно пари, ще направим и двете, ще опитаме да направим и двете. Но наистина вярваме в превенцията повече, отколкото в лечението.“

Дава обяснение и защо връща ордена на Британската империя през 1969 г.:

„Това бе протест срещу намесването на Великобритания в Биафра и Нигерия и срещу подкрепата, която страната оказа на САЩ във Виетнам“.

А защо първоначално го е приел, пита журналистът.

„Тогава бях лицемер – отговаря Ленън. – Ако някой получава медал за убийства, то със сигурност трябва да има и медал за пеене“.

Музикантът разсъждава и над темата за известността, сравнявайки се с пилигрим, който непрекъснато е подложен на изкушение:

„Обсебваме се от призрака на хората, които ни обожават. Получавайки цялата тази енергия, която ни дават, ние губим пътя си“.

Загатва и за бъдещата раздяла групата. Зайлиг пита какви са бъдещите планове на „Бийтълс“ и Ленън отговаря така:

„Бийтълс“ не са правили планове, откакто спряхме турнетата. Плановете винаги се правеха за нас. И изведнъж, когато никой вече не правеше плановете ни, ние не искахме да ги имаме“.