Нов човешки вид беше идентифициран сред фосилизираните останки на поне 15 хоминида, погребани ритуално преди много хиляди години в Южна Африка. Изследователите открили останките, след като се проврели през малка цепнатина високо в задната стена на пещерата „Изгряваща звезда“ на 50 км североизточно от Йоханесбург. После през дълга и тясна шахта те стигнали до малка зала на 40 метра под повърхността.
Входният процеп към залата „Диналеди“ е толкова тесен – едва 20 сантиметра, че само шест дребни на ръст жени-изследователки успели да се проврат през него и да разкопаят костите. Докато те работели, картината от техните видеокамери се предавала до команден център на повърхността през 3,5-километров оптичен кабел.
Жените изкопали над 1500 парчета от кости, които са принадлежали на поне 15 индивида. Останките изглежда са на бебета, на деца и на няколко доста възрастни хоминида. Хиляди други парчета кости все още се намират в залата „Диналеди“, скрити в рохката пръст.
Ръководителите на финансирания от „Нешънъл Джиографик“ проект смятат, че костите, които все още не са датирани, принадлежат на нов, неизвестен досега на науката човешки вид. Те наричат хоминида Homo naledi, като naledi означава „звезда“ на сесото – местен южноафрикански език. Други експерти по произхода на хората обаче предупреждават, че откритието все още не е подкрепено с достатъчно доказателства. Според тях костите изглеждат удивително сходни с тези на ранния Homo erectus – предшественикът на съвременните кора, който се скитал из южната част на Африка преди 1,5 млн. години.
„Открихме нов вид, който класифицираме към рода Homo, а това е наистина забележително“, обяви ръководителят на разкопките Лий Бъргър, палеоантрополог от Университета Уитуотърсранд в Йоханесбург.
Той описа новооткритите същества като стройни, дългокраки, с малък мозък и малка глава. Ръстът на мъжките екземпляри е бил едва 150 см, а женските са били малко по-ниски.
Изследванията на костите показват, че съществата са странна смесица между древни примати и съвременни хора. Мозъкът им е като на горила, тоест колкото портокал. Зъбите са малки. Гръдният кош е примитивен като при приматите, но ръцете са по-сложни и са така устроени, че да могат да боравят с прости инструменти. Глезените и стъпалата са предназначени за ходене в изправена позиция, но пръстите им са извити – характерна особеност при приматите, които прекарват повечето си време на дърветата. Откритията на учените са оповестени в онлайн списанието eLife.
Залата „Диналеди“ е била посещавана и в миналото от изследователи. Това е причината меките седименти, в които бяха открити фосилите, да са разместени лошо. Тъй като костите не са се намирали в скала, екипът на Лий Бъргър не е успял да ги идентифицира. Те може да са на 3 млн. години или по-стари, а може и да са доста по-млади. В залата не са открити останки на животни, които да подскажат кога хуманоидите са се озовали там.
„Ако това е древен вид, който подобно на латимерията (бел. ред. – древна риба от рода на целикантите, смятана за отдавна изчезнала, жив екземпляр от която е уловен през 1938 г. от траулер край източните брегове на ЮАР) е оцелявал дълго време и е изчезнал преди хиляди или стотици хиляди години, означава, че през целия този период са съществували различни предци на човека, които са бродели из Африка и вероятно са изработвали инструменти. Това може много да затрудни археологията, защото няма да знаем кой какво е направил“, отбеляза Бъргър.
Джон Хоукс, един от изследователите в екипа, заяви, че въпреки някои съвременни белези Homo naledi принадлежи към най-ранните представители на рода Homo.
„Това ни подсказва, че еволюционната история вероятно е по-различна от тази, която си представяме“, допълни Хоукс.
Пол Дъркс, друг учен от екипа, уточни, че скоро ще се извършват опити за установяване възрастта на костите. Някои тестове като въглеродното датиране обаче ще унищожат изследвания материал и затова ще бъдат проведени едва след като костите бъдат изследвани по-внимателно.
Докато не стане известна възрастта на останките, някои учени гледат на тях като на нищо повече от обикновена нова палеонтоложка находка.
„Ако са на 2 млн. години, те може да са ранна южноафриканска версия на Homo erectus – вид, който е добре познат в този регион. Ако костите са много по-скорошни, има вероятност да са на древни същества, които дълго време са живели в изолация. С други думи засега това откритие е по-скоро любопитно, отколкото революционно“, смята Уилям Джънгърс, антрополог от Медицинския университет „Стоуни Брук“ в Ню Йорк.
Кристоф Цоликофер, антрополог от Университета в Цюрих, заяви, че много от характеристиките на костите, заради които се смята, че принадлежат към нов вид, се срещат при по-примитивни животни и затова по дефиниция не могат да бъдат използвани за определяне на нов вид.
„Няколкото „уникални“ белега, които потенциално дефинират нов вид, трябва да бъдат изследвани по-внимателно. Те може да представляват индивидуални вариации или вариации на популацианно ниво“, предупреждава Цоликофер.
Тим Уайт, палеоантрополог от Калифорнийския университет, стига дори по-далеч:
„На база на представените данни имаме примитивен Homo erectus – вид, който е идентифициран още през XIX век“.
В залата „Диналеди“ на пещерата „Изгряваща звезда“ се стига изключително трудно, което повдига въпроса как древните същества са се озовали там. Може да са се покатерили и да са се заклещили вътре или да са умрели, когото водата е заляла пещерата. Лий Бъргър и колегите му обаче имат по-смело обяснение:
„След като елиминирахме всички възможности, стигнахме до заключението, че Homo naledi е използвал тази зала като ритуално място за полагане на мъртвите“.
Тази версия не се приема от някои други учени.
„Умишленото полагане на гниещи трупове от някакви ниско интелигентни създания става за хубава новина, но на мен ми се струва малко вероятно“, съмнява се Уилям Джънгърс.
Кристоф Цоликофер е съгласен с него:
„Твърденията за „нов вид“ и „ритуално погребение“ са само за пред медиите. Никое от тях не е доказано от представените в публикациите данни“.
Джон Хоукс би приел и други хипотези, но според него ритуалното погребение не е невъзможно:
„Изглежда, че доказателствата изключват възможността съществата да са се озовали в залата по едно и също време, живи. Открихме костите на бебета, деца и много възрастни индивиди. Те почти сигурно не биха успели със собствени сили да стигнат до тази пещера. По-скоро са били занесени там след смъртта си“.
Крис Стрингър от Музея по природна история в Лондон смята, че начинът, по който тези същества са се озовали в залата, е „голяма загадка“.
„Ако става въпрос за съзнателно погребение, то тогава говорим за същества с малък мозък като при горилите, които са влезли дълбоко в една пещера, в тъмното, и са прекарали труповете през тесни цепнатини, за да стигнат до залата. Това е забележително сложно поведение за толкова примитивни човекоподобни видове. Дали ще има и други разумни обяснения, тепърва ще стане ясно, но настоящото е напълно приемливо“, смята Стрингър.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение