Запознанство с Парцалев, ефект неповторим

Журналистката Ива Йолова събра в книга срещите си с вълнуващи личности от българската култура

В интервю от средата на 80-те актьорът признава, че слага по-високо от смеха единствено „красотата“.  - Запознанство с Парцалев, ефект неповторим

В интервю от средата на 80-те актьорът признава, че слага по-високо от смеха единствено „красотата“.

Портрети на някои от вдъхновяващите личности в българската култура е събрала Ива Йолова в книгата „По думите ще ги познаете“. Първопричината за появата на изданието са многобройните формални и неформални срещи на журналистката по време на дългогодишната си практика в културните отдели на в. „Народна младеж“, през в. „Труд“ до закрития наскоро в. „Преса“. 

Po dumite

Книгата разказва 49 вълнуващи истории за фигури като Константин Павлов, Христо Фотев, Иван Динков, Невена Коканова, Крикор Азарян, Йордан Радичков, Тодор Колев, Николай Гяуров, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Валери Петров, Павел Вежинов, Елисавета Багряна, Виктор Пасков, Стефан Цанев…

Журналистката познава лично мнозина от героите в книгата и разкрива детайли от живота им между премълчаното и патетично изреченото за тях, между професионалните анализи на критиката и клишетата. Звезди на българското кино и театър, скулптори и именити художници, писатели и поети са показани такива, каквито шепа хора са имали и имат възможността да ги видят. Напуснали комфорта на сценичните си и обществени роли, без маски и грим, те отварят домовете и сърцата си, за да доверят свои тайни и страхове.

Америка за България

Ива Йолова е завършила Френската гимназия във Варна, журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и има специализация по кинодраматургия във ВИТИЗ. Била е репортер в културния отдел на вестник „Народна младеж“, откъдето е уволнена през 1977-а по идеологическия параграф „за непригодност“ – заради диалог с Борис Димовски и Радой Ралин, посветен на реализацията на младите. Известно време след това я допускат отново в професията – в икономическия отдел на в. „Труд“. В културата я връщат познанията ѝ на чужди езици, когато у нас започват Международните писателски срещи, а тя е във вестникарския екип, интервюирал знаменити автори.

Предлагаме ви откъс, посветен на Георги Парцалев.

Дон Кихот от гара Левски

„Смехът е феномен – физиологически, психически, социален, по народному – душевно здраве“, смята един от хората – перпетуум мобиле в света на хумора и сатирата Георги Парцалев. Но добавя и друго, което ни подсеща, че началник на усмивката често е тъгата:

„Смехът е прозрение за себе си и за света; жертвено самоогрозяване и помъдряване; ирония срещу собствените недъзи, критерий за душевния растеж. Кой човек се смее? Свободният, разкрепостеният.“

За съжаление младият зрител днес няма шанса да чуе на живо характерния разтегнат, с неповторим колорит глас на Георги Парцалев. Нито да види смуглия соцденди, най-често пременен в бяло, с набразденото от дълбоки бръчки лице, в което усмивка и учудване се сблъскват непрестанно, а мустакът стърчи „като Стара планина“, по думите на колегата му Никола Анастасов… Дори с мълчаливото си появяване на сцената или на улицата той разпалваше залпове от смях.

Споменавал е в интервюта, че именно смехът е изчистил неговия критерий за добро и лошо, за етично и фалшиво в живота. Един от емблематичните персонажи на сатиричната естрада, обвинявана често (и справедливо!) в принизяване на изкуството, всъщност е признавал, че тъгува, когато хората се смеят на пошлостта, скудоумието, евтините трикове. Защото за него смисълът на смеха е да облагородява човека, да го прави по-мъдър.

„Смехът е философия, нежност, оптимизъм, вяра“, твърди Парцалев.

Но дотук с теориите! Да не помисли някой, че покрай големия актьор от сатиричната сцена някога е било кахърно. Трудно ще открием по-забавен, самоироничен и „самоогрозяващ“ (да си послужим с неговата думичка) в разказите за собственото житие-битие от Парцалев. Мнозина, които са го познавали отблизо, дори смятат, че на житейската сцена е бил по-смешен и от актьорските си превъплъщения.

Шарж на Парцалев от Борис Димовски

Шарж на Парцалев от Борис Димовски

Като дете той много страдал заради „парцаливата“ си фамилия, все човъркал да разбере от кой сиромашки прародител идва. Идва от „парцел“, успокоявали го близки, и говори за състоятелност. Накрая сам проумял, че дори в развинтеното си въображение не можел да изрови по-подходящ за професията псевдоним.

Бъдещият сатирик е роден в град Левски (по-популярен като гара), недалеч от Плевен. Спомените му са за „селска“ беднотия, кал, простотия… Заради тая кал в началното училище му купили галоши 43-ти номер, да не му умалеят бързо. Ако минел театър от близък град, след това малкият Георги събирал хлапетии от улицата да повторят със собствени сили пиесата. Още оттогава го омаяло това изкуство, но си мислел, че е грозноват и стеснителен за сцената. Баща му Иван, издънка на многолюдна търговска фамилия, пък мечтаел да го види доктор, с бяла престилка. Майка му Веска, от която май е наследил чувството за хумор, отрезвявала мераците, като подхвърляла, че при такъв лекар само луди биха се лекували. Все пак бъдещият актьор станал студент по медицина. Едва завършил втори курс, и през ваканцията в Левски двама мъже докарали с каруца болния си баща да го прегледа. Парцалев се опънал, ама баща му рекъл да не излага домашната чест. Неизкласилият медик поставил някаква диагноза, написал рецепта… А на другия ден единият брат благодарствено му донесъл дамаджана с вино. Не че болникът се оправил, умрял си още в каруцата на връщане, ама „щастлив, че му били изписали рецепта“.

Защо Парцалев е зарязал следването по медицина след 4-ти курс, има разни версии. Според едни бил слаб студент, не ходел на занимания и пр. Негови състуденти обаче разправят, че имал само отлични бележки, но го отстранили от университета заради притежаваните от баща му 30-ина дка земя, демек – бил богаташ кръвопиец, ако си послужим с тогавашната терминология. Самият актьор никога не е наблягал на този въпрос. Само е разказвал още смешни случки за „докторските“ си приключения в казармата.

Всъщност недоучената специалност го спасила от работа в мините в Мадан, където бил „разпределен“ от Трудови войски. Наложило се да превърже двама войници, които се сблъскали и разкървавили глави на футболното игрище, после го пратили да помага в местната болница, дори му се е налагало да изражда бебета. Оттам пък го взел в естрадния състав на същите Трудови войски Енчо Багаров. И се завъртяла машината, след няколко издънки като например рецитация на 3 март на Вазовите „Опълченци“ (на сцената Парцалев само изрекъл „О, Шипка“ и залата изтрещяла от смях, никой не чул какво казва след това), в крайна сметка бил назначен в току-що основаната трупа на Сатирата. Но там се терзаел от това, че е единственият без театрално образование. Когато Стефан Сърчаджиев му дал малка роля в „Баня“ на Маяковски, той изчел излязлото от и за руския поет. И продължил после да се образова с всичко, което изучавали в Театралната академия. Така че в един момент се оказал по-подкован и от най-прилежните студенти.

1 2Следваща страница

ДС