Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Заради нея възрожденските момичета се научиха да четат

Истинска ренесансова фигура е Баба Неделя - жена, надмогнала социалните ограничения на времето и оставила наследство в духа на просветата

Баба Неделя първа чества Деня на Кирил и Методий по днешните македонски земи. - Заради нея възрожденските момичета се научиха да четат

Баба Неделя първа чества Деня на Кирил и Методий по днешните македонски земи.

На днешния ден, 13 август, е родена Неделя Петкова, една от многото българските жени, чиято следа в историята е тиха, но дълбока. Останала като Баба Неделя, тя е била първата българска учителка в македонските земи, изпълнявала е поръчения на Левски, шила знамена за въстание, създала женски дружества, една от най-истинските родолюбки в тежки за родината времена.

Родена е през 1826 г. в Сопот. Богатото подбалканско градче е било люлка на будни българи, и въпреки че Неделя Петкова се ражда в бедно семейство, родителите ѝ се опитват да ѝ дадат образование. Започва да учи в килийното училище на местния метох. Не успява да се задържи дълго в клас, но не спира да се самообразова.

Когато става на 19, се омъжва за най-малкия вуйчо на Левски – Петко Караиванов. Ражда 6 деца, след това овдовява – мъжът ѝ умира от холера в Пирот. Неделя остава сама с децата си, които трябва да издържа. Започва да прави гайтани и везала с коприна икони. Когато носи в Карлово една от избродираните от нея икони на Св. Мина, се среща с Найден Геров, който по това време е консул на Русия в Пловдив. Геров предлага на младата жена учителско място. След три месеца Неделя вече пътувала към Пловдив, а оттам към София, за да постъпи като учителка в училището на Сава Филаретов.

Видният възрожденец е и в основата на идеята Неделя Петкова да основе през 1859 г. първото начално девическо училище в бъдещата столица. Неделя е първата преподавателка в него. После участва в активните борби, водени от Филаретов, срещу гръцкия владика Доротей, който искал да затвори българските училища. Така просвещенците от всички български територии научават за Неделя и тя започва да получава предложения от много места да учреди девически училища. Първо заминава за Кюстендил. След това се прехвърля в Македония, започва да учителства в Прилеп, Охрид, Битоля, Велес и Солун.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Под нейното ръководство през 1867 г. в Прилеп за пръв път е отпразнуван празникът на Кирил и Методий. На следващата година Неделя е в Охрид, където се сблъсква с опитите на гръцкия владика Милетий да я изгони от града и да закрие училището. Успява да се пребори, а учебната година и там завършва с тържествено честване на светите братя. Почти всички жители на града се стичат на празника. Гръкоманите в града се оплакват на турския му управител и той привиква Неделя, за да отговори на обвиненията, че раздава на децата руски книги и получава заплата от Русия. На това тя отговаря, че не от руски, а от български учебници четат нейните ученици, а заплатата ѝ идва от родолюбиви българи. Въпреки това Неделя Петкова е задържана в конака, квартирата ѝ е обискирана, но накрая все пак е освободена.

Тревогите я поболяват. Тя заминава за Битоля да се лекува, но вместо да почива, открива ново българско девическо училище, едно от най-големите в тези земи, за 114 ученички. Оставя дъщеря си Станислава като учителка там, тя се връща в Охрид, където дочаква султанския ферман от 1870 г., с който се дава независимост на българската църква. Сблъсъците между гръкофилите и българите в града застрашават отново живота ѝ, затова тя потегля с децата си към Пловдив. Пътьом създава девическо училище във Велес, като междувременно организира и женско дружество в града заедно с дъщерите си.

Именно във Велес в края на 1870 г. тя се среща с пратеник на Левски, който ѝ поръчва да ушие революционно знаме. Турските власти нахлуват в къщата ѝ в опит да спрат просветната дейност и да затворят училището, и я изпращат на съд в Битоля, а после в Солун. Освобождават я поради липса на доказателства, а тя веднага се заема да създава българско девическо училище в Солун. Така привлича вниманието на руския консул в града, който ѝ заръчва да подбере лично будни момичета и да ги заведе да се учат в Русия.

След Освобождението Неделя Петкова първо живее в Кюстендил, а през 1879 г. се връща в София. Народът я нарича с любов Баба Неделя. Въпреки напредналата си възраст, тя продължаваа да обикаля Македония и да създава женски дружества. Започва да записва и фолклорни песни, приказки и обичаи. Умира, без да спре нито за миг родолюбивата си дейност, на 1 януари 1894 г.

Заради огромния ѝ принос за българския дух потомците наричат „Баба Неделя“ един от площадите на София, в близост до НДК.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах