Заради сатира са убивали

Знаехте ли, че терминът „сатира“ идва от латинската дума satura – „блюдо с много различни плодове“? Плодова салата значи, бъркотия, пълна липса на ред и правила. И човечеството никога не е съществувало без нея, поне откакто има писмена реч.

Родена още в древен Египет, сатирата винаги е била един от най-ефективните начин за дълбоко преосмисляне на реалността. За разлика от обичайния беззъб хумор, сатирата винаги е свързана с уродливото лице на ежедневието, с тенденции и явления, които засягат всички ни.

Първото сатирично произведение според изследователите е „Поучението на Ахтой“, в което един баща съветва сина си да стане писар, като описва недостатъците на всички други професии. Писано е 20 века преди новата ера и е оцеляло и до днес.

Аристофан издига сатирата на ново ниво, вкарва в нея сериозен социален елемент, осмива политическите си опоненти и задава тона за следващите векове, като оформя основните принципи на жанра. После идват римляни като Хораций и Ювенал, Луцилий и Персий. Сатирата бележи дори арабската литература преди повече от 10 столетия. Един от най-важните автори в тази област, ученият и литературен критик Ал Джахиз през IX век напълно непочтително пише в трудовете си по зоология:

„Ако дължината на пениса беше повод за гордост, мулето щеше да е от племето на Мохамед“.

Сатирата ражда и Ренесанса. „Декамерон“, „Гаргантюа и Пантагрюел“, „Кентърбърийски разкази“ – и до днес тези всъщност сатирични произведения са представителни за литературата на късното Средновековие и ранния Ренесанс. Раблезианската словесна вакханалия, пълната липса на ограничения в изразните средства, употребата на непочтителни, груби, „мръсни“ думи, историите – едновременно поучителни и смешни – всичко това дава на хората усещане за свобода, разчиства духовната атмосфера от облаците на църковния аскетизъм и утвърждава хуманизма.

И да, това е и благодарение на сатирата.

Сатирата е част от инструментариума на Просвещението (спомнете си Джонатан Суифт и Гъливер), сатирата съпровожда революциите, въплътена в памфлети и брошури, сатирата става особено гласовита, когато обществото е на ръба на промяна.

Заради сатира са убивали. Не е нужно да търсим примерите надалеч – собственикът на сатиричното издание „Щурец“ от началото на миналия век Райко Алексиев е пребит до смърт в София от комунистите два месеца след деветосептемврийския преврат.

Днес сатирата не се ограничава до литературата и медиите, тя е навсякъде в интернет и често хората дори не успяват да я различат от истинските новини. Сатирични сайтове, пародийни филми и видеа от цял свят стават, без да го целят, източници на сериозни новинарски материали.

Всъщност често сатирата е по-достоверна от реалността, затова понякога е по-лесно да се повярва в нея. Затова е опасна. Затова първият глас, когото властта се опитва да заглуши, е гласът на сатирика.

Но също така той е този, който отеква най-силно през времето.