Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Защо американският флот все още ползва нацистки кораб?

Невероятната история на единствения тримачтов съд все още на служба в US- флота

 От 1946-а насам всеки нов кандидат за офицерско звание в САЩ е започвал служба на палубата на „Ийгъл“, спуснат на вода от Третия райх. Снимки: Би Би Си - Защо американският флот все още ползва нацистки кораб?

От 1946-а насам всеки нов кандидат за офицерско звание в САЩ е започвал служба на палубата на „Ийгъл“, спуснат на вода от Третия райх. Снимки: Би Би Си

„Ийгъл“ е построен от нацистите и е част от хитлеристкия флот през Втората световна война. Но как тримачтов платноход, от който някога се е развявал флагът със свастиката, стига до американските брегове като тренировъчен съд за кадетите от бреговата охрана?

Една зимна вечер Тидо Холткамп шофира към дома по крайбрежието на Кънектикът, когато вижда призрак. Корабът е там – закотвен в пристанището, от трите му високи мачти висят познатите платна, които самият Тидо е свивал в германската „Кригсмарине“ през войната, разказва Джеймс Морган в Би Би Си Нюз.

Корпусът е пребоядисан в червено, бяло и синьо – цветовете на САЩ, но силуетът не може да бъде сбъркан.
– Това е моят кораб! – възкликва Холткамп и спира колата. – Това е моят кораб! „Хорст Весел“! Какво, за Бога, прави тук, в Америка?

boat2

Старият моряк е на осемдесет и девет, но очите му все още се разширяват при спомена за срещата от 1959-а.
Оригиналната германска носова фигура на любимия му кораб е блестящ златист орел. Намираме се в големия музей на Академията на бреговата охрана в Ню Лондон, Кънектикът.

Старият моряк Тидо Холткамп

Старият моряк Тидо Холткамп

Корабът е отвън, в залива и сто и петдесет кадети се канят да се качат на борда, за да отплават към Бахамите. „Ийгъл“ е флагман на охраната и единственият тримачтов съд все още на служба в американския флот. От 1946-а насам всеки нов кандидат за офицерско звание е започвал службата си на палубата му, изучавайки моряшкия занаят по стария начин.

– Може да изглежда старомодно, но уроците, които ще научите за морето, вятъра, теченията, себе си и другите от екипажа, няма как да се усвоят другояче. Няма по-добро място за това по земните морета и океани – казва капитан Ернст Къмингс, един от бившите американски командири на кораба.

„Ийгъл“ е посрещал президентите Кенеди, Никсън и Труман. Обикалял е света като един вид плаващо посолство на САЩ. Но корабът има и тайна история, разкривана от немски надписи под бронзова плоча до руля. Тази история, която Холткамп споделя.

Президентът Труман на руля на военния трофей.

Президентът Труман на руля на военния трофей.

Президентът Кенеди на борда на „Ийгъл“.

Президентът Кенеди на борда на „Ийгъл“.

„Ийгъл“ е просто още един имигрант, който се е справил добре в Щатите. Емблемата, която орелът на носа държи в ноктите си, днес е тази на американската брегова охрана. Но невинаги е било така. Някога на това място е стоял нацисткият пречупен кръст.

Корабът, известен днес като „Ийгъл“, е създаден в световноизвестните корабостроителници „Блом и Фос“ в Хамбург – създателите на бойния кораб „Бисмарк“.

През 1936-а нацистите са на власт и тяхната „Кригсмарине“ (военен флот) нараства бързо. Флотът прави поръчка за великолепен тренировъчен съд за новите си матроси – флагман на всички кораби, свързани с усвояването на морския занаят.

boat5

Корабът, известен днес като „Ийгъл“, е създаден в световноизвестните корабостроителници „Блом и Фос“ в Хамбург.

Хитлер присъства на пускането на „Хорст Весел“ на вода. Рудолф Хес държи реч. Името на кораба е това на „героичния“ щурмовак, песента за когото става химн на нацистката партия и Третия Райх. Орелът на носа е партийна емблема.

Хитлер присъства на пускането на вода на кораба

Хитлер (вдясно) присъства на пускането на вода на кораба „Хорст Весел“ .

boat6

Орелът на носа е партийна емблема на нацистката партия.

Когато войната избухва през 1939-а, корабът първоначално остава в пристанището и на борда му се помещава филиал на Хитлерюгенд. Но през 1942-ра на палубата са добавени противовъздушни оръдия и съдът се включва на активна служба в Балтийско море. Година по-късно в малко градче на германско-датската граница един висок младеж на име Холткамп се подготвя за включване във войната.

– Щяха да ме мобилизират. Вероятно в сухопътната армия, а това значеше Източния фронт – спомня си той. – Не исках да попадам там, така че се явих доброволец във флота. Всички се надявахме на малко корабче в Средиземно море, може би в Гърция, с палми и хубави момичета. Но повечето от нас получиха друга служба.

Вместо това, Холткамп се озовава в балтийското пристанище Кил пред новия си дом – тренировъчен кораб. Там е мразовито като на полюсите. В отвратително студеното време не е приятна задача да се сменя платно на върха на високата централна мачта. Момчето е уплашено. Освен това е разочаровано. „Хорст Весел“ е единственият съд в германския флот, наречен с чисто нацистко име, а не на някоя романтична или величествена фигура от прусашкото минало. Дори в Третия Райх не всички изпитват удоволствие от асоциации с нацистката партия.

Животът на борда е труден, както е и до днес за американските кадети. Но през 1943-та в кубрика все още има хамаци. Човек може като нищо да се окаже върху съседа си. Обаче атмосферата е приятелска. Младият екипаж харесва самия кораб, морето и себе си. Всички мразят дисциплината. Офицерите са враг номер едно.

Холткамп и другарите му постоянно са на работа – вдигат и спускат платната, търкат палубата, лъскат месинга, поемат вахта – същите задачи, които и днешните кадети трябва да изпълняват.

Междувременно държат небето под око. Всеки самолет би могъл да бъде съветски или британски бомбардировач. На кораба има противовъздушни оръдия, но каква работа биха свършили те? Един ден се задава формация от американски бомбардировачи с отворени бомбени люкове. А „Хорст Весел“ е лесна мишена с двеста души на борда. Никой не напуска палубата. Всички просто наблюдават падащите наоколо бомби.

При по-спокоен престой в Данциг (днес Гданск, пристанище в Полша) Холткамп попада на забранени американски записи, пускани въпреки войната. Сейнт Луис блус, „Сторми Уедър“, „Бай мир бисту шайн“ (американска песничка по комедия на идиш, изпълнявана в Ню Йорк). Цялата тази музика се слуша от матросите и те знаят много песни наизуст. Въпреки всичко, момчетата са очаровани от всичко американско и британско. Дори бомбардировките не нарушават магията. Холткамп няма как да знае, че много скоро ще се срещне с американската и британската култура от съвсем, съвсем близо. През 1945-а британците пленяват „Хорст Весел“ и вдигат своя „Юнион Джак“ на мачтата. Холткамп пък попада при американците.

Като военнопленник на американската армия той сякаш най-сетне е попаднал там, където е искал да иде. Но в лагера първоначално са около сто хиляди души. Първата вечер зад телените заграждания е ужасна. В „лагера“ няма нищо. Няма палатки, няма бараки. Живее се на открито. Хората хващат въшки.

Условията постепенно се подобряват – появяват се вода, хляб някои елементарни удобства. Холткамп започва да учи английски, за да стане преводач и да спечели привилегии. Докато той е военнопленник, „Хорст Весел“ е станал военен трофей. Съюзниците си разпределят плячката. Корабът е в Бремерхавен. Целият град е в руини, но тримачтовият силует е все така елегантен.

Дори ужасният палубен офицер е там. И си спомня за Холткамп. Той предлага на младежа да се включи в екипажа, който ще откара съда до съюзническо пристанище. Момчето обаче предполага, че „съюзническо“ означава съветско и не му се ще да рискува. Раздялата с кораба е тъжна, но бъдещето е пред Холткамп. Никой все още не знае, че „Хорст Весел“ изобщо няма да потегли към СССР.

Младият мъж скоро намира възможност да емигрира в Америка, страната, която толкова го е привличала. Годината е 1949-а и Щатите току-що са отворили границите си. В Ню Йорк немските имигранти постоянно са разпитвани: какво мислят за Хитлер, членували ли са в Хитлерюгенд, какво смятат за демокрацията.

Холткамп е изненадан, когато на следващата 1950-а е мобилизиран в американската армия със заповед, подписана от президента Труман. Военните му приключения още не са свършили. Следват две години служба в Корейската война, установяване в Кънектикът и записване в университет.

Един неделен следобед през 1959-а Холткамп извежда момиче на танци. На прибиране стигат до моста Голд стар. Мъжът поглежда към пристанището и вижда познатия си кораб. Моментално го разпознава. И завежда дамата си на борда. На портала на Академията на бреговата охрана постовите пускат младата двойка, заинтригувани от ентусиазма на мъжа и от невероятната му история. На мястото на някогашната койка на Холткамп в спалното помещение има автомат за Кока-кола.

boat4

Как обаче „Хорст Весел“ се озовава в Кънектикът?

Минават години преди Холткамп да успее да проследи историята, която разказва сам в книгата „Съвършената дама“, посветена на кораба му.

Всичко започва през 1946-а, когато съюзнически офицери сядат около масата за преговори, за да си поделят плячката от германския флот и теглят имената на съдовете като жребий от шапка. Три листчета са сгънати във фуражка. Американски, британски и съветски капитан теглят по ред. „Хорст Весел“ всъщност се пада на съветския офицер, но той договаря размяна под масата с американския комодор, който всъщност истински държи да откара тримачтовата красавица в Щатите. През юни 1946-а американски екипаж, съпровождан от старите германски офицери и неколцина матроси от първоначалната команда, отвеждат новопреименувания „Ийгъл“ от Бремерхавен до Ню Йорк – междувременно преминавайки включително през атлантически ураган.

През 2016-а се навършват седемдесет години от това пътешествие – и за да отбележи годишнината, „Ийгъл“ по план ще плава обратно до Германия. В момента корабът минава през скъп ремонт, за да продължи дългата си служба. Вместо в спомен от войната, съдът се е превърнал в символ на мир и сътрудничество между двете нации. През 1936-а германците спускат на вода тренировъчен съд. Днес, осемдесет години по-късно, корабът продължава чудесно да изпълнява предназначението си за американците.

Корабът в момента минава през скъп ремонт, за да продължи дългата си служба.

Корабът в момента минава през скъп ремонт, за да продължи дългата си служба.

През годините Холткамп се е превърнал в чест и добре дошъл гост в Академията в Ню Лондон. Той е щастлив, защото корабът, който е трябвало да обучава военни матроси, днес е в помощ на мирновременна охрана. Екипажът днес спасява хора, пострадали по море.

– Това са прекрасни неща – казва Холткамп. – Ако бях млад, щях да се запиша в бреговата охрана.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах