Защо бедните страни са бедни? Обяснението получи Нобел за икономика

Трима професори от американски университети бяха наградени с Нобеловата награда за икономика – Дарон Аджемоглу от Турция и Саймън Джонсън и Джеймс А. Робинсън от Великобритания, обявиха от Кралската шведска академия на науките. Получават я за приноса си в доказването на важността на обществените институции за просперитета на една страна.

Теорията на тримата икономисти гласи, че обществата с неустойчиво върховенство на закона и с институции, които експлоатират населението, не генерират растеж или позитивна промяна. Едно от обясненията за разликите в просперитета на държавите са целите на институциите. Конкретен пример се дава с онези, въведени по време на европейската колонизация – в държавите, в които коренното население е било експлоатирано и са били източвани природните ресурси с цел забогатяване на колонизаторите, днес се живее далеч по-бедно и те са заключени в спирала на нисък икономически растеж. За сметка на това институциите, ориентирани към нуждите на хората, са довели до по-проспериращи народи.

„Това обяснява защо бившите колонии, които в миналото са били богати, сега са бедни, и обратното“, се казва в изявлението от Нобеловия комитет.

Някои държави попадат в капан, при който институциите са се превърнали в икономически и политически механизми, концентриращи властта и ресурсите в ръцете на малък елит или управляваща класа, често за сметка на широките слоеве от населението („екстрактивни или изключващи институции“ по определението на Аджемоглу). Именно това води до нисък икономически растеж.

Създаването на институции, ориентирани към нуждите на хората, би довело до дългосрочни ползи за всички, но изключващите институции осигуряват само краткосрочни печалби за хората на власт. Докато политическата система се грижи за запазването на този тип институционален контрол, никой не се доверява на обещанията за бъдещи икономически реформи. Според лауреатите това е причината да не настъпва подобрение в живота на тези общества.

Триото икономисти си поделя 11 млн. шведски крони (ок. 968 хил. евро). Нобеловата награда за икономика, известна още като награда на „Sveriges Riksbank“ за икономически науки в памет на Алфред Нобел, е последната, с която приключва т. нар. Нобелова седмица.

Икономиката не е сред сферите, първоначално завещани от Алфред Нобел, отличието се учредява през 60-те години, няколко десетилетия след наградите, посочени в завещанието на Нобел.