Защо думите не могат да се учат дистанционно

За да са живи и за да порастват, те трябва да бъдат чувани и произнасяни в изречения

Първият учебен ден след Ковид-19 в столичното 139-о Основно училище „Захарий Круша”. Снимка: Благой Кирилов/БГНЕС - Защо думите не могат да се учат дистанционно

Първият учебен ден след Ковид-19 в столичното 139-о Основно училище „Захарий Круша”. Снимка: Благой Кирилов/БГНЕС

В предисловието на „Рибния буквар” Петър Берон обяснява подробно как си представя училището като пространство. И казва нещо много важно – че преди да напише какво ще учат децата, трябва да опише „каква ще е школата”. Училището за нашия бележит просветител започва от подреждането на пейките и от подреждането на учениците върху пейките. След това идват буквите, след това идват уроците.

Тези дни усилено си мисля върху това, защото отново много се говори за подредбата в училище и тя отново застава преди „нашето А, Бе“ – със своите отстояния, прегради, стрелки, отделения, изолатори. Или както ги наричаме – мерки срещу Ковид. С тази разлика, че сега целта е децата да се държат далеч едно от друго. А навремето е било важно да бъдат близко, да се учат едно от друго. Училището е трябвало да порасне от килийно във взаимно.

Като човек, който се стреми да изучава българския език от години, не мога да кажа, че не се страхувам от идващата нова учебна година. Страхувам се, че така нареченото дистанционно обучение може отново да бъде въведено, защото, освен всичко друго, то забави езиковото развитие на нашите деца. Лиши ги от много нови думи, които те можеха да научат едно от друго – разговаряйки по коридорите, в междучасията, шепнейки в час или разхождайки се заедно след училище.

Защото не е достатъчно само да знаем какво означават думите „слънце“, „облак“, „птица“ или „дъжд“. Тези думи трябва да са около нас – да ни обграждат с присъствието си, да напомнят за себе си, да ни карат да си сложим слънчевите очила или дъждобраните си. Защото думата „птица“ е и клонът, на който тя каца; и шумът, който издава, когато полита; и перцето, което сяда на пейката в училищния двор.

ФАНТАСТИКО И УНИЦЕФ

Думите могат и да съществуват в компютрите ни, но за да са живи и за да порастват, те трябва да бъдат чувани и произнасяни в изречения там, където се намират. Там, където ги виждаме.

И още нещо важно за думите – те са щастливи, когато се преживяват заедно с някого, когато присъстват в твоите очи и в неговите очи едновременно. Докато ръцете ви са заедно една до друга, докато сте заедно на училищния чин, докато си тръгвате заедно вечер от училище.

Иначе уроците могат и да се преподават дистанционно. Презентациите се чувстват чудесно на компютърния екран. Но думите – думите имат нужда от хората, които се чуват и виждат. Без шлемове и без прегради. И без бутони за включване и изключване на звука.


* Магдалена Абаджиева е езиковед, доктор по български език, главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (БАН), в секцията за история на българския език. Автор е на изследването „Ръкописният българско-италиански речник на отец Маурицио от 1845 г.”, издадено в книга през 2020 г., както и на стихосбирките „Между две секунди“ (2015) и „Пощальонът на дъжда” (2016). 

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах