Защо Ема на Джейн Остин щеше да бъде перфектният инфлуенсър днес?

Ако живееше днес, Ема на Джейн Остин щеше да бъде кралицата на социалните мрежи, казва актрисата Аня Тейлър-Джой, която се въплъщава в героинята в нова адаптация по едноименната класика. Режисьор на „Ема“, който тръгна по кината у нас на 14 февруари, е Отъм де Уайлд, известен фотограф и режисьорка на някои от клиповете на групи като „Флорънс енд дъ машийн“.

Ема Удхаус е богата, красива, умна и независима. Самата тя е решена никога да не се венчае, но смята, че има изключителни умения да посредничи в създаването на романтични съюзи. След първия си голям успех в сватовничеството, тя се заема да намери подходящ партньор за своята нова приятелка Хариет Смит. Въпреки че произходът на Хариет е неясен, Ема е убедена, че тя заслужава да бъде съпруга на джентълмен и избира за нея местния викарий мистър Елтън вместо истинския обект на желанията на Хариет – преуспелия фермер Робърт Мартин. Любовта обаче е подготвила няколко изненади и за самата нея.

„Ема“ на Де Уайлд е блестяща сатира за социалните класи и трудностите на порастването. Героинята трябва да премине през поредица от неуспешни романтични връзки, за да открие любовта, която е била пред очите ѝ през цялото време. Освен 23-годишната Тейлър-Джой („Вещицата“, „Стъкления“) на екрана ще видим още Джон Флин, Бил Най, Миа Гот, Миранда Харт, Джош О‘Конър, Калъм Търнър, Рупърт Грейвс, Джема Уилан… Сред продуцентите на новата адаптация са Тим Бийвън и Ерик Фелнър, номинирани за „Оскар“ за филмите „Елизабет“, „Изкупление“, „Клетниците“, „Теорията на всичко“ и „Най-мрачният час“.

Това е поредна екранизация на „Ема“, но прочитът на Де Уайлд намира пътя си към зрителите, без да е създаден „по холивудски“, пише Винсънт Дауд, кореспондент на Би Би Си. Самата режисьорка споделя, че нарочно искала да запази автентичния дух на романа, но все пак държала да го приспособи към съвременната публика.

„Все още имаме същите проблеми. Има насилници и хора, които са абсолютно сигурни, че не тормозят никого, но не е така. Съществува същият социален натиск. Има класови разделения, водят се същите невидими войни в интернет. Не мисля, че хората са се променили много. Светът ни гори и адът се е отворил – или може би едва сега го забелязваме наистина – коментира режисьорката. – Но ние стоим в средата на всичко това и имаме същите проблеми, за които Остин е писала преди 200 години. Мислим си: „О, чудя се дали този или онзи ме харесва“. Безкрайното „Мразя го, обичам го, искам го само за себе си“ все още е актуално. Дали е успокояващ този факт? Според мен е ужасяващ.“

Голяма част от почитателите на Остин смятат тъкмо Ема за най-забележителна от нейните героини. В началото на историята, публикувана за пръв път през 1815 г., Ема е учудващо самоуверена, но остроумието ѝ понякога огорчава.

„Ако Ема живееше днес, щеше да бъде кралицата на социалните мрежи – казва Аня Тейлър-Джой. – Щеше да живее живота си зад филтър, който я представя по определен начин. В края на историята Остин пише, че се е променила, затова подозирам, че Ема би си взела дълга ваканция, за да пътува и да открие себе си. Когато я срещаме в началото, тя е уверена, че знае как трябва да живеят другите хора. Тя налага вкус и би станала перфектния инфлуенсър.“

Актрисата изтъква, че все още е рядкост да се види филм с жена в главната роля, заснет от режисьорка и базиран на книга от писателка.

Джон Флин, който влиза в ролята на господин Найтли, казва, че има двоен стандарт в начина, по който хората възприемат Ема.

„При персонажите млади мъже интелектът и зрелостта са възприемани като остроумие и добър нюх. Същите черти у една жена може да бъдат сметнати за дразнещи. Мисля, че Джейн Остин е била наясно с това.“

Първите отзиви за филма са положителни – в „Ротън томатоус“ „Ема“ има 87% положителни ревюта от критиците. За оценка на публиката обаче е твърде рано, още повече, че продукцията тръгва по световните екрани от следващата седмица.

Питър Брадшоу, изтъкнатият критик на „Гардиън“, дава 3 от 5 звезди и казва, че филмът не е лошо направен, а сценарият на Еланор Катън е „симпатичен, жизнерадостен и непретенциозен по интересен начин“, а актьорският състав „понякога сработва перфектно, друг път не толкова“.