Защо Филмовият център не работи за творците, а само за продуцентите

Националният филмов център (НФЦ) е институция, призвана да бъде в полза на киното в България и неговите създатели. Те са творци и производители от една и съща страна в името на крайния продукт, който трябва да стигне до зрителя, а не платформа за забогатяване на едни за сметка на други.

От много години насам, а по-точно откакто ни напусна Антоанета Борисова, светла ѝ памет, един от основателите на НФЦ и негов икономически стратег, се забелязва нещо, което дотогава не се е случвало: отсъствие на мнение и отношение на директора на Агенцията към процеса. (Все още не мога да го твърдя за Жана Караиванова.) А то може да бъде формулирано така: „Вие си правете каквото искате, пък ние ще правим каквото ние искаме. Тихом и мълком. И не е важно дали правите добро, или не дотам добро кино, или пък никакво – важното е парите да идват и да си отиват, ние да си получаваме своето и колкото по-малко грижи имаме – толкова по-добре“. В това отдавна се е превърнал НФЦ, по мое лично мнение. Тоест, ако няма производство – няма да има и грижи. Логично е. Поставени сме (тези, които имат вземане-даване с НФЦ) в ролята на просяци с протегната ръка, за да измолим някое друго парче, забележете – полагащото ни се – и свеждаме глави, за да не си навлечем гнева на някоя чиновничка, работеща в НФЦ.

Просим, за да кандидатстваме, макар да носим пари на НФЦ; просим, за да ни приемат документите; просим, за да ни върнат проектите, ако не са минали пред комисиите; оценъчните карти просим; ако сме спечелили – просим да бъдем своевременно допуснати до „святата“ финансова комисия (ФК) и пак се кланяме на чиновниците. Те пък отрязват пари от субсидията и пак просим да ни разрешат и да ни отпуснат по-бързо транша да заснемем нещо, преди да стане късно…

Не е тайна, че когато се създаваше НФЦ, идеята е била да се развива независимо кино, продуцирано от независими продуценти. Тоест самостоятелни продуценти – в разрез с предишната тоталитарна „Държавна кинематография“, с помощта на държавна субсидия. Тогава се роди (само преди 25 години!) продуцентската гилдия и, доколкото си спомням, един от първите продуценти, регистрирали се в НФЦ, е бил Пламен Масларов, който при всички положения не е човек от бившата организаторско-директорска гилдия на Киноцентъра. Защото да си продуцент (в нашия случай кинопродуцент) е начин на мислене, а не смятане на пари и съчетава творческото начало и кинопроизводството. И финалът на всичко това е успехът на произвéдения от него филм, ако може и финансов, разбира се. Всички сме наясно с кинопазара в България и как се постига зрителски „успех“.

Защо обаче НФЦ отдавна не работи за творците, а само за продуцентите?

Защото именно продуцентите организират и създават многобройните асоциации, които получават квоти от Министерството на културата, за да се наместят в художествени комисии, които да гласуват предимно за техни проекти. В България е трудно да действаш сам, трябва да си в група, а най-добре в глутница. Както знаете, гладните чакали понякога нападат едрия добитък и го оглозгват до кокал. Ако са много гладни и са много. Добре е, че нашенската глутница не е многобройна. Сред продуцентите, излъчващи кандидати от асоциациите (независимо, че не е само продуцентската, а да кажем на операторите, режисьорите или тв режисьорите и сценаристите, включително академчната асоциация), няма нито един, който да не е свързан с това. Излъчването става на принципа, който между другото работи много добре (може да се направи справка) по схемата: Пешо помага на Ванчо, Ванчо на Манчо, Манчо на Пешо и тримата на Маша. И така се редуват от сесия на сесия. Имам доказателства и потвърждения от тези, които са били членове. Манипулирането става умело чрез оценъчните карти, които съществуват, благодарение на същата глутница, а тя много умело „пази“ тези карти от промяна или подмяна. Защото именно покрай оценъчните карти може да се сътвори всичко, да се спечели всичко и… да се прецака всичко. За това няма спор. И всички го знаят. Въпрос на технология и умение.

Да, така е, излъчват се хора в художествени комисии, които не са компетентни в областта на оценяване на проекти. Без да обидя онези, които някога са били членове на комисиите. Говоря за оценяване, а не за даване на мнения, критики, за техния личен професионализъм, за изявите им в професията и така нататък. Мога да ви уверя, че разбирам от кино, но не разбирам от оценяване и многократно отказвах да бъда член на подобни комисии. Именно оценяването някакси избягва от фокуса на оценяващите, но не и на тези, които са ги пратили там с „мисия“. Примери колкото искате, включително и този, за който пише в статията си Ваня Николова в „Площад Славейков“. Те се повтарят от сесия на сесия. Независимо от жанровете на киното, което се оценява. Разбира се, че не е необходимо да се четат сценарии на кандидатстващи проекти. Камо ли отново да се препрочетат, след като вече са ги чели преди половин година (ако се повтарят заглавията). Какъв лукс, чувате ли се?! А това, че някой автор е отдал години от живота си да си напише и подготви проекта – много важно! Да се напишат мнения? Достатъчни са две-три думи, но и те не са задължителни. Ще се приемат протоколите и без мнение – много важно! Но комисията си е комисия. А кой контролира това? Директорът на агенцията? Уви, не! Някъде в Правилника на НФЦ или в Закона да пише такова нещо? Не, разбира се. Директорът само разпределя печелившите проекти по много мъглява, „измислена“ само от него схема – това е то. Никой, например, не е питал директора (и бившия включително, защото той все още носи отговорност – и ще носи) откъде се появи формулировката относно класацията в игралното кино и разделно категоризиране като бюджет над 600 хил. лв. и под 600 хил. лв. Какво означава това? Над 600 хил. лв. – труден средно- (или пълно-) бюджетен филм, а под 600 хил. лв. – лесен нискобюджетен? Но ако направите сравнение – разликата между субсидиите в двете гореспоменати категории на последната сесия е само 200 хил. лв. А непонятно защо за три късометражни филма, може и 20-минутни, са отпуснати само по 50 хил. лв. Не направи никакво впечатление на директора, че сумата на гласуваната субсидия е само два пъти по-висока, отколкото за развитие на сценарий (25 хил. лв.), или три и повече пъти по-малко, отколкото за минута полезно време в пълнометражен труден средно- или пълнобюджетен филм, или два и половин пъти по-малко, отколкото за нетруден (под 600 хил. лв.) филм. Кой е отговорен за това? Не е ли директорът на Агенцията?

Относно Националния съвет за кино (НСК). В него наблюдаваме все същите „играчи“. Част от тях са били в работната група по промените в Закона за филмовата индустрия (ЗФИ). Така наречените „олигарси“. Защото сега те не само ще правят кино с бюджетни пари (чрез НФЦ), но и ще разпределят къде, как и на кого тези пари да се отпускат. Не е ли ясно, че в комисията по назначаване на нов директор на НФЦ – не знам как – като председател отново се беше озовал Иван Павлов и същият се самоиздигнал пак отново, като член на НСК (не знам колко мандата подред, но със сигурност, докато е бил председател на Съюза на българските филмови дейци, той е винаги бил член на НСК, вероятно и не без полза за себе си). Редовият член на комисията по назначаване на нов директор Иван Тонев е също и новият член на НСК (за него нищо лично … все още, или по-късно). От стария НСК са Галина Тонева и Владо Андреев. И срещу тях нищо лично. Другите кандидатури по някакъв начин са свързани с „олигархия“. Емилия Стоева е съпруга на Георги Николов, активен продуцент.

Няма как тези гореспоменатите да не бъдат свързани по някакъв начин с проекти, за които ще се кандидатства през следващи години. Ама какво от това – противоречи ли това на Правилника на НФЦ или на ЗФИ? Не. Всичко е по правилата, Законът не нарушен.

По всяка вероятност и към това върви, че вече е задействан механизъм за промените в ЗФИ, който може да бъде утвърден всеки момент, така че ще изпием поредната студена и бистра супа. Това трябва да се разбере. Всичко става под диктовка на „олигарси“: глутница, която продължава да управлява и ще управлява, а ние ще пишем писма, драги Цветодар (авторът визира писмо до гилдията от режисьора Цветодар Марков, в което той пита защо никой не реагира на царящото от две години беззаконие в НФЦ и защо не е подведен под отговорност бившия и.д. директор Камен Балкански – бел. ред.).

Знам от един предишен директор на НФЦ, на когото имам доверие, че промени, макар и временни, като допълнения, които касаят комисиите, начина на оценяване (оценъчните карти) и други актуални такива стават много лесно. На първо място с желание и конкретни предложения, на второ – с активността на директора на НФЦ, който внася предложение за промяна. Може и до месец. Само че вече 10 години сме свидетели на безобразия по отношение на оценъчните карти. Идват нови членове, а между тях много от онези, които вече са участвали в художествени комисии, възмущават се, но нищо не се променя в положителна посока. Твърдя, че оценките на проектите при съдадените така наречени оценъчни карти са неадекватни. Дори не отговарят на ЗФИ, или по-скоро привидно отговарят на формулировката по чл. 27. (1), което по смисъл няма нищо общо със самите карти. Цитирам Чл. 27. (1) Проектите, които кандидатстват за държавна субсидия, се оценяват съобразно:

1. художествения им потенциал в контекста на европейското културно разнообразие;

2. търговския им потенциал и възможността за международно признание;

3. икономическата обоснованост на предлагания бюджет;

4. пълнотата на стратегическия план, представен от продуцента относно управлението и промоцията на проекта;

5. професионалния опит на продуцента и режисьора, признанието на техни предишни произведения от зрителите, на международни фестивали и номинации на професионални сдружения и организации.

Като смисъл тази дефиниция е пълно словоблудство, но не е причина непрекъснато да се посочва, че оценъчните карти са съобразени със ЗФИ. Знаем също така кой го е писал. Човек, който така или иначе няма отношение към филмопроизводството и не е юрист. Така, според оценъчните карти, логично също би било всеки оценяващ накрая да оцени всички проекти с еднакъв брой точки. Нали разбирате, че ако един-двама оценяващи дадат на всички проекти такива оценки, които ще дадат като краен сбор еднакъв брой точки, това е все едно, че същите не са гласували за никой. Било в желанието си да не обидят някого, било заради хонорара (не е малка сума, макар да зависи от броя кандидатстващи проекти). Това не се наказва, защото няма как да се докаже. Нали е оценка. А тя априори е субективна. Както каза един „оценяващ“ колега по отношение на оценката на мой проект, „изпратил“ го в дъното на класацията: „Така съм преценил!“. А къде е директорът на оценяващата институция – никъде!

Кой, ако не е „глутницата“, разреши Финансовото министерство да вдигне таксите за кандидатстване пред комисиите на НФЦ? Къде беше тогава НСК (все същите)? Защо не реагира адекватно? Как може да бъдат изравнени таксите, когато се кандидатства за бюджет от 5 хил. лв и за 1,2 млн. лв  – и все по 460 лв.? Плюс още по 230 лв., ако са допуснати до ФК? Почти 700 лева! Не е ли безсрамие?! Само „олигарси“ могат да си го позволят. Ами ако си току-що завършил и беден студент, все още некорумпиран и неориентиран към коя акула да се насочиш и искаш да действаш сам? 500 лв. от 5 хил. прави 10%!

В новата, изглежда удобна за новия директор на Агенцията, заповед относно новия състав на НСК има няколко несъответствия. Според ЗФИ НСК се избира за на всеки две години. Всички писма от съответните асоциации, притежаващи квоти от Министерството на културата за излъчване на кандидати, са датирани от началото на 2016 г., логично е да са били задействани през 2016-17г., което така и не се случи. По какви причини? Нещо в глутницата не са се разбрали как да поделят плячката, или? Почти две години без НСК! През това време бившият директор доста „понаправил“ с помощта (или без) на своите съветници – юриста г-н П. Станков и експерта М. Стефанова. И никой не се противопостави, дори „олигарсите“. Как се случи това? В това време някои от тях продължиха тихомълком да усвояват необезпокоявани субсидиите с договорките или без с ръководството на НФЦ. Сега изведнъж се сетиха: хайде да назначим все пак НСК. Да, но би трябвало техният мандат да свърши през март 2018-а. Или, което е съвсем логично, да бъдат отново излъчени нови кандидати (може би същите, но след гласуване) за 2018/19 г. Сигурен съм обаче, че ако има редовно и нормално гласуване в СБФД чрез представителите на членове, което е УС на СБФД – нито Иван Павлов, нито Иван Тонев, нито Божидар Манов ще бъдат одобрени. Имам такова скрито предчувствие. Защото Иван Павлов е пътник от поста си на председател на СБФД, Иван Тонев го чака прокуратурата, а Божидар Манов просто няма да се съгласи, защото му се налага много да пътува и защото той, като критик със световна известност, по рода на своята професия се занимава съвсем с друго, отколкото с филмопроизводство – независимо, че преди години е бил много успешен директор на филмовата студия „Време“. Но тогава бяха други времена и друго филмопроизводство.

И последно, касаещо кандидатурата на Иван Тонев. Тъй като „казусът“ касае работата и функцията на НФЦ, може би и намесата на НСК: необходими са задължително промени в ЗФИ относно дефинициите по отношение по какъв начин се предава филм, как се усвояват средствата, кой се смята за негов автор, начина на упражняване на контрол от страната на НФЦ, който разпределя финансови средства, договори, които НФЦ подписва с продуценти относно производство на одобрените проекти и много, много други – смятам, че този казус не е само частен (или както чиновниците от Мнистерството при културата го наричат „личен“) между продуцент и режисьор. А има отношение към факта, че съществува филм, за който бяха похарчени държавни пари и който никога няма да може да бъде показан официално.

Измина една година, откакто решението на проблема с филма „Silent Movie“ се намира в задънена улица. НФЦ продължава да мълчи относно позицията си дали признава този филм за легитимен или не, въпреки факта, че последният транш от държавната субсидия за производството на филма не е изплатен (доколкото ми е известно) на продуцента и няма подписан протокол между режисьора и продуцента, нито споразумение по окончателна версия на филма. Ерго, налице е фактическо нарушение както по ЗАПСП и ЗФИ, на което НФЦ не реагира по надлежен начин, нито направи някакви постъпки за това. Филмът на практика е блокиран за всякакъв вид показ и дистрибуция, както и за фестивали.

Отново подчертавам, че продуцентска къща „АРС“ са представили в НФЦ отчети за изразходвани средства за сметка на държавната субсидия и за сметка на продуцента от самоучастието си, които са отишли за изработка на версията, към която аз като автор (режисьор, съсценарист и оператор) нямам отношение и която не приемам за окончателна.

За изминалата календарна година не съм получил никакви предложения от продуцентите Тонев и Алексиев за градивно споразумение, което би могло да бъде приемливо за двете страни – нищо ново, с изключение на това да призная и да се подпиша под тяхната версия, което не приемам. И продължавам да твърдя, че става дума за нецелесъобразно разходване на бюджетни средства от страна на продуцента „АРС“ във връзка с реализацията на филмова продукция „Silent Movie“, както и отказ от страна на НФЦ да упражни контрол, въпреки сигналите към ръководството му.

На многократно поставените от мен въпроси, най-вече към бившия директор на НФЦ Камен Балкански, не получих адекватни отговори. Сега ги сега препратих отново и към настоящия директор Жана Караиванова, ще ги споделя и с вас:

1) Бих искал да получа официциален отговор дали филмът е приет.

2) Ако е приет, може ли да получа писмен протокол, който потвърждава това? Обръщам вниманието Ви, че не става дума за депозирането на филмовото копие на версията, а именно документираното приключване на филмовия проект.

3) Ако е приет, защо документацията на проекта беше одобрена без да бъде направена съответната проверка, от която би следвало да се разбере, че продуцентът не е изпълнил договорните си задължения към автора, в случая към мен като режисьор на филма? Последният транш от субсидията не е изплатен, което предполага, че филмът за НФЦ се води незавършен.

4) Не сте отговорили на моето възражение относно това, че предадената от „АРС“ версия се различава не само смислово, като композиция и форма, но и като идея и замисъл. Освен това версията е с 15 минути по-къса (72 мин.) от тази, за която има договор, подписан между НФЦ и „АРС“ (87 мин.) и представлява по-скоро документален филм с игрални възстановки. Но проектът „Silent movie“ кандидатства и бе одобрен като игрален в категория „игрални нискобюджетни филми“.

5) Дали е редно да бъде призната версия на филм:

а) който не съответства на параметрите, уговорени предварително, като реализация на проекта (времетраене), представени по време на кандидатстване пред НХК, а след това и пред ФК, за да бъде защитен бюджетът на игрален филм, който дефинитивно трябва да отговаря технологично и съответно финансово спрямо времетраенето;

б) който не съответства на литературния сценарий, както и режисьорската книга, с които кандидатствах като автор на проекта;

в) за който няма подписано споразумение между страните по чл.чл. 62 и 63, което изисква ЗФИ? Защото всякаква намеса в окончателната версия е в нарушение на ЗАПСП (чл.чл. 62 и 63). А такава версия не съществува.

Колеги, иска ми се да вярвам, че рано или късно справедливост ще възтържествува. Все пак ние всички, без изключение, и без да сме разделени на продуценти и творци, или едни и същи, а понякога и по трима-четирима в едно лице (ако се налага), се стремим към едно: да правим кино. Стига да има нормални условия за работа. Стига да има желание за диалог, но диалог, в който всички са равнопоставени, а не е само за избрани и „богопомазани“, сепаратни работни групи, сърдити млади или одъртели „заслужени“.

Като начало трябва да се разруши старата система и да се изгради нова. Има приети закони в други страни (като този в Румъния, гласуван в края на миналата година), които не са за подценяване, а направо за копиране, в което няма нищо лошо, стига да е добро за българкото кино. Това, което беше предложила нашата работна група, никак не е добро. Това е опит да гримират „дърта бабичка“ като 20-годишна девойка.

Предложенията ми относно промените в ЗФИ съм изпращал два пъти до НФЦ, но „благодарение“ на неговия бивш директор не бяха качени сред другите предложения в сайта на НФЦ. Който има интерес, може да се запознае с тях, както и с една „наивна“ таблица на разпределение на годишната субсидия. Разбира се, това е лично мое мнение – и то, както всичко, търпи промени и корекции, а най-вече коментари.