Защо губим на Олимпиадата

Спортът е добрият заместител на войната, а войната най-често показва какъв е ресурсът на една държава. Именно затова много от тях, особено скапаните, се напъват да покажат повече от възможностите си като общество. Трошат луди пари за подготовка на спортисти, купуват чужди състезатели, допингират и си търсят нерентабилни спортове, в които рационалният западен свят не участва и няма как да ги победи. Кичат спортистите си с генералски лампази, вкарват ги в парламентите и им дават злато с теглото на един овен. Даряват ги понякога и с жив овен, според добрите източни традиции.

Затова участието в Олимпиадата може до известна степен да покаже нивото на развитие на едно общество. Професионалистите са върхът на айсберга, на система (научна, инфраструктурна и културна) от хиляди практикуващи даден спорт. Наличието й прави нормално и логично излъчването на един много добър спортист. Тези системи в здравите общества съществуват и в науката, и в културата и в бизнеса. Затова обществата с големи атлети най-често са добри и в останалото, а държавата им е сравнително ок.

Тази теза се нуждае все пак от известна корекция. Тя не обяснява защо много скапани общества успяват да излъчат силни спортисти, които да печелят медали.

Най-общо това са два вида общества.

Първите са централизирани авторитарни държави, за които победата на олимпиадата е въпрос на чест и пропаганда. Те влагат огромни средства за професионалния спорт, докато децата ритат в калта и никой не се интересува от тях, защото не носят преки пари, полза и пропаганда.

Вторите са други недотам успешни държави, които обаче имат сериозен демографски прираст. Тоест, при вторите случаят е, че ако имаш едно болно общество, което въпреки това се размножава, пак е близко до акъла, че то ще може да излъчи много добри спортисти – и това се случва.

Къде се намираме ние в тази картинка?

Ние сме най-големия губещ на тази Олимпиада, а представянето на нашите спортисти сочи няколко неща.

Първо: показва, че не сме здраво общество, защото не можем да излъчим силни спортисти. Причината за това, доколкото чета, е, че повечето треньори работят по остарели системи, които нямат отношение към съвременността. Това е така, защото България няма наука, няма образование, няма спортна инфраструктура за повечето спортове, няма и желание да се развиват младите.

Второ: показва, че не можем да излъчим силни спортисти и защото сме в демографска катастрофа. Съвсем логично е, когато се ражда едно поколение, което е в пъти по-малочислено от предходните, то да няма толкова добри атлети, колкото са излезли от предишните поколения. Дано да не съм прав, защото ако това е така, същото това поколение няма да може да произведе добри лекари, архитекти, инженери, бизнесмени и така нататък. Това означава, че това общество ще умре.

Трето: показва, че въпреки, че политиката ни в спорта е като в централизираните авторитарни държави – наливат се луди пари в спорта, България не може да преодолее нито разрухата в науката, образованието и инфраструктурата си, нито демографската катастрофа.

Вижте още: НЕ ЗА ЗЛАТО, СЪСТЕЗАВАМЕ СЕ ЗА ВЕНЕЦ