Защо HBO скри убийството на Сър Нокътчо?

Всяка поява на нов персонаж в „Игра на тронове“ – на два или повече крака – предизвиква стотици фенски теории, многочасови дебати относно ролята му в „Песен за огън и лед“ и предположения дали по някакъв начин присъствието му (или още по-често смъртта му) може да даде жокер за сюжета на сериала.

След всички кървави трагедии в „Троновете“, изчезването на един герой, пленил сърцата ни с кратката си поява, остава загадка за зрителите. По този повод от изданието „Ентъртейнмънт Уийкли“ се допитват до единствения човек, който може да хвърли светлина по въпроса какво се случва със Сър Нокътчо – един от двамата шоурънъри Дейвид Бениоф. Сър Нокътчо е котаракът-любимец на Томен Баратеон – и го виждаме в една култова сцена в четвърти епизод на четвърти сезон. Вероятно и Джордж Р. Р. Мартин може да изрази становище по наболелия проблем, но се надяваме, че е твърде зает да работи по „Ветровете на зимата“.

В обичайния си стил – без да щади чувствата на феновете – Бениоф разкрива, че кралската котка е мъртва, също като собственика си, станала жертва на „диаболична екзекуция“.

Церсей, която мрази името на сър Нокътчо, вместо да му организира един малък възродителен процес, решава проблема по сталински. Няма котарак – няма проблем.

„Затова тя измисля най-диаболичната екзекуция. Смъртта му бе толкова ужасяваща, че не можахме да я излъчим“, обяснява Бениоф.

След като помълчахме минута за падналия герой, ние от „Площад Славейков“ отказваме да се примирим с поредната безсмислена смърт на животно зад кулисите на сериала. Защо гледаме „Игра на тронове“, ако не разберем докрай какво се е случило със Сър Нокътчо?

Геноцидът над котки трябва да спре незабавно – четирикраките биват тормозени още в началото на сериала. В първи сезон Аря, освен гълъби, погва и котки по улиците на Кралски чертог – като част от своето обучение по „танци“, и ги подлага на експлоатация с цел лична полза. Да не говорим, че Сър Нокътчо е може би единственият котешки актьор с реплики в сериала, което никак не е представителна извадка, предвид колко котки се предполага, че има във Вестерос.

Недоволни от пренебрежението на филмовия екип към Нокътчо, фенове нагазиха дълбоко в конспиративните теории и излязоха със следната теза: Дейвид Бениоф иска да хвърли прах в очите на зрителите, за да ни сервира в последния сезон, че Сър Нокътчо от род Баратеон, първи и последен с това име, Кралска котка на крал Томен, баща на неизвестен брой улични котки, трошач на миши кости, пазител на кьошетата в Червената цитадела, всъщност е… Азор Ахай, обещаният принц. Това е сюжетен обрат, какъвто дори Бениоф и колегата му Дан Уайс не биха измислили!

Това предположение ние намираме за прекалено, защото, за съжаление, светът не е толкова либерален, за да стигне чак дотам в борбата за правата на една котка. Ясно е, че на Железния трон в краен случай ще седне хуманоидно създание, в краен случай – дракон.

Преди да оставим сър Нокътчо да почива в мир, има още малко неясни въпроси. Въпреки благородническата си титла, не се знае достатъчно за родословното дърво, от което е слязъл. Нокътчо е подарен на Томен от Марджъри заедно с още две котета – лейди Мустачки (спомената в едно изречение в „Пир за врани“) и Чизми (очевидно от простолюдието). След смъртта на Марджъри – мир на праха ѝ – Томен се хвърля от прозореца на Червената цитадела. Осиротелият сър Нокътчо е оставен на произвола на съдбата. Но ние знаем, че докато не видим смърт на екрана, не можем да вярваме на никого. А дори и тогава Мелисандра може да се появи с ръцете си на лечителка и да върне починалото животно в света на живите.

Като се сетим какво се случва с Кевин Спейси, възможно е да има и друга, далеч по-прозаична причина никога повече да не видим Сър Нокътчо на екрана – да е обвинен в сексуален тормоз от друго животно в сериала, давайки началото на движението #MeowToo.

„Не беше много забавно да се работи с котката“, казва Бениоф.

Тоест, шоурънърът има ясен мотив за прекратяване на договора си с котката и ние призоваваме Синдикалната организация на котките-актьори да вземе съответните мерки. Добре би било на българска територия за правата му да се застъпи най-опитната котка в областта: Котаракът Румен. Пък и имаме сериозни основания да вярваме, че Нокътчо в момента изживява някой от деветте си живота – в страниците на книгите на Мартин той все още гони гризачи някъде из Кралски чертог.

На всички, примирили се с кончината на четириногия любимец на зрителите, ще кажем само едно: смъртта не е краят. Винаги може да видим как някъде в армията на Белите бродници проблясват сините очички на един леден Сър Нокътчо.